„Мнозина са звани, но малцина избрани” – с тези думи завършва притчата на Господа Иисуса Христа за поканените на вечеря. С думите на тази притча Господ ни призовава, един след друг, но всеки от нас по своему откликва на Божия зов.
Един казва: „Господи, благодаря Ти за поканата, но нямам време, имам земя; и това, което става на нея, за мен сега е по-важно. Този човек разсъждава така, че небето е далеко, а земята е ето тук, под краката. Може би, по-късно, на стари години, ще имам време да помисля за небесното, сега ми дай, Боже, да се насладя на земните радости”. Но земята и всичко, което е на нея, преминават, а човек и Бог остават. Преминал границата, отделяща живота от смъртта, човек остава насаме с Бога. И ако в земния живот той е трупал само земни богатства, а „съкровища на небесата” не е събирал, то пред лицето на Бога той ще остане без нищо.
Друг човек отговаря на Божия зов така: „Да, Господи, аз чух за Твоя брачен пир, но имам много работа (двойката закупени волове символизират труда), въобще няма да ми стигне времето. Ето ще свърша работа и ще дойда”. И човек се старае да приключи с делата си, но те не свършват, защото такъв е законът на този живот – работата въобще никога не свършва, човек винаги е зает. Вместо това трябва съзнателно да се освободи за участие в пира Господен, да направи пауза, почивка, за да откликне на Божия зов.
Чули тези думи на Господа, които ни призовават, ние трябва да помислим какъв отговор ще дадем?
Всеки човек чул светото Евангелие е призован, но не всички ще се окажат избрани.
В крайна сметка, изборът между вечното и суетното, небесното и земното, доброто и злото, Христос и антихриста е за нас.
И ние трябва да избираме ежедневно, ежечасно и ежеминутно. Понеже във всеки конкретен миг от нашия живот, във всяка конкретна ситуация ние сме изправени пред предложения избор.
Апостол Петър в своето Второ Послание казва: „Бъдете, колко може, твърди в своето звание на християни, и в своето призвание”. И за бъдем сред избраните да бъдат причастници в Царството Небесно, нека се стараем да живеем именно така, както това изисква Господ Иисус Христос: винаги, всичко, което правим, да го правим в Христа, с жива вяра в Него, с желание да следваме Неговите заповеди и да ги реализираме поне някак си в своя живот. За да се сбъднат за всеки от нас тези думи, които са казани от евангелист Йоан Богослов в Апокалипсиса,: „Блажени са участниците в сватбения пир на Агнеца”.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев