В неделята преди Рождество Христово светата Църква възпоменава светите отци - всички тези, които съставляват родословието на Спасителя. Най-добрите представители на ветхозаветното човечество, чийто дълъг списък с имена чухме в днешното неделно евангелско четиво, влизат в това родословие. В навечерието на Рождество Христово всеки от нас бива призован с нова сила да осъзнае своето човешко достойнство. Бог сътворил човека по Свой образ и подобие за общение със Себе Си, ние сме Негов род. Но съзнавайки това, ние трябва да съзнаваме и своята греховност, отпадането от Бога, Който дошъл не праведници, но грешници да спаси.
Условно казано, ние също участваме в родословието на Христа, при това в тази степен, в която се подчиняваме на Неговите заповеди. След като Христос се ражда и Бог става човек, всеки от нас става човек в истинското, дълбокото разбиране на тази дума в такава степен, в каквато е причастен на Христа, на Неговото Небесно Царство, на вечния живот.
Светите отци имат едно интересно разсъждение, обясняващо причината за пустотата и скуката на човешкия живот. Тази причина се заключава в това, че времето, в което живее човечеството е лишено от връзка с вечността и дните му нямат Божието благословение. Светите отци, напротив, живеели в усещане на вечността, в съпребиваване с Христос, а в Него - един с друг, оставайки във времето, но като че ли извън него. И в тази връзка смисълът на идващата нова година, също придобива особено значение.
Ние сме се приближили към вечността с още една година. Възможно е за някого тя да стане последната в неговото земно съществуване. Но, припомняйки си това, трябва да разберем, че ние сме се родили на земята, не за да останем на нея завинаги. Че съществува друга отвъдна реалност и животът сам по себе си само в нейната перспектива придобива своя истински смисъл и значение.
Сега обичат да повтарят, че няма нищо по-скъпо от човешкия живот. Но това твърдение, изглеждащо безспорно, може да се окаже напълно фалшиво. За християнските мъченици верността се оказала по-скъпа от живота. Истината е по-скъпа от живота. И, съзнавайки това при приближаването на смъртта, ние не трябва да треперим като хората, не знаещи Бога и не разбиращи какво всъщност става…
Когато докосваме вечността, оставайки още тук на земята, Господ дава своята благодат, само в която е възможно и покаянието. Ние имаме за какво да се каем пред Бога, но имаме и за какво да Му благодарим, защото, въпреки цялата ни неверност към Него, Той винаги си остава верен. Той дава утеха; и не случайно в Неговото родословие влизат и грешници, търсещи Божията правда, и праведници, които не се надяват на своята правда. Покаянието, благодарността, животът с Христос слагат предел на скуката, на пустотата, на обезсмислянето на човешкото съществуване. Изпълват го със смисъл, разкриващ се в пълна степен още след Въкресение Христово.
Разбирайки това, разбирайки правдата и преходността на нашия живот, нека се укрепваме в него с мъжество и търпение. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев