Скъпи братя и сестри! Приветствам всички вас с празника Рождество Христово! На днешния ден ние възпоменаваме светото семейство: самата Пречиста Божия Майка, праведния Йосиф, възпоменаваме Яков, брат Господен по плът, първия епископ Йерусалимски, цар Давид, от чийто род била Пречистата Божия Майка. Условно казано, днес е празникът на светото семейство и въобще семеен празник. Понеже, ако го нямаше светияj праведен Йосиф Обручник, човекът, който от самата й младост пазел и чистотата на Пречистата Божия Майка, предпазвал я от нападките на зли хора и заедно с растящия Богомладенец я спасил от ръцете на цар Ирод, тогава би било сложно да си представим как би бил възпитан Господ до времето на Своего служение и излизането на проповед. Ние днес виждаме с примера на светото семейство трепетната любов и грижа един за друг, с какво благоговение и почтителност се отнасял към Пречистата Богоматер и Нейния Божествен Син свети праведен Йосиф Обручник. Той не се опирал на своя ум, на житейския си опит, макар да бил с много десетилетия по-стар от Пречистата Богоматер, но, имайки дълбока вяра, той със сърцето си търсел изпълнението на волята Божия и затова днес в евангелското четиво ние чухме как от време на време ангел Господен се явява на Йосиф и го вразумява как да действа, как да запази Богомладенеца Христос, как да Го избави от напасти и злини и от неминуема, както изглеждало, смърт.
Ако погледнем нашите семейства - особено обръщайки се към тези, които са глави на семействата - често ли търсим изпълнението на волята Божия в своето семейство? Често ли животът в семействата се изгражда според Заповедите Божиим и според Евангелското слово? Или, може би, най-често това всичко това идва от нашето умуване, от съвсем не добри намерения? Цари ли в нашите семейства това благоговейно отношение един към друг? Понеже само в такава духовна атмосфера, радостна, насочена към Бога, би могъл да бъде възпитан Богомладенецът и Спасителят наш Иисус Христос. И затова днешното възпоменаване за светото семейство – това е възпоменаване на този еталон на семейна чистота и святост, който непременно трябва да бъде в нашите семейства. А ако това го няма в семействата, тогава не си и струва да се надяваме на благовъзпитани, мъдри, загрижени и обичащи деца, защото от младостта си те няма да се хранят със соковете на Божествената благодат, а с човешката злоба и неправда, които често родителите сеят в своето семейство и по отношение един към друг и със същото захранват своите деца.
В живота всичко има начало и всичко се развива. Ние трябва да разберем, че ако посеем добро в семейството, добро и ще пожънем в децата, а ако зло посеем – тогава и злото в детските души ще нараства и на преклонни години ще пожънем плодовете на злото, които сме посяли на младини.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев