В името на Отца и Сина и Светия Дух! В тези рождественски светли дни Светата Църква ни призовава да се радваме за боговъплъщението на Спасителя. Днес, на третия ден на празника, ние отбелязваме празника на великия свят мъченик, когото Църквата нарича първомъченик – архидякона Стефан.
Той бил един от първите служители на Църквата. Скоро след Петидесетница, за да организират правилно процеса на богослужението, а също и да се грижат за прехраната на хората, апостолите учредили института на дяконите. И архидякон Стефан бил един от първите седем дякони на Йерусалимската Църква. Господ го удостоил с честта да стане първият мъченик. Някой може да попита: ами Витлеемските младенци, които също пострадали за Христа? Те всички били от безжалостния цар Ирод.
И тук възниква въпросът: а какво е мъченичество? И кой е мъченик? Ако подходим къмтази дума буквално, тогава мъченик е всеки, който се е мъчил, който претърпявал някакви мъчения. Но ако се обърнем към гръцката дума, която обозначава същото понятие в гръцкия език, ще видим, че смисълът на думата няколко пъти се променя и нашата представа за мъчениците и мъченичеството се обогатява.
Мъченик в превод от гръцки – това е свидетел. Но свидетел, който свидетелства за нещо, за някаква истина не само пс думи, а с цената на своя живот, свидетелства със своята кръв. Това е много важно уточнение, защото ние често възприемаме нещата формално, буквално, без да разбираме техния истински смисъл.
Както, например, преподобни Серафим Саровски е казал, че доброто, което се върши не заради Христа, няма ценност в Божиите очи. Ето така и много мъчения нямат смисъл, нямат ценност, ако те не са свързани със свидетелство за Христа. Ако вземем историята, ще намерим много от различен род хора, които страдали от разни мъчения, които били изтезавани, подложени на мъчения, но никой не ги признава за мъченици. Понеже те били измъчвани не заради Христа. Техните мъчения не се съпровождали със свидетелства за Христа.
Архидякон Стефан бил първият, който засвидетелствал Истината за Христа със своята кръв. Тогава току-що започвали гоненията на християните. Скоро след образуването на Църквата Христова, слизането на Светия Дух, израилското общество започнало да осъзнава, че се появила някаква нова сила, която не се отъждествява с ветхия Израил. И реакция на създаването на Църквата станали гоненията и преследванията.
Архидякон Стефан много мъдро и точно показал историята на спасението, разказал в какво историята на спасението се разминава и в какво се схожда с историята на народа Божи, и това довело до ярост противниците на Спасителя и те в яросста си замервали свети Стефан с камъни. Той си остава за пръв сред мъчениците, първият, който съзнателно отдал своя живот в името на свидетелството за Христа. Вглеждайки се в подвига на мъчениците, ние, разбира се, изтръпваме пред това дръзновение, което имали тези хора – дръзновение в слово и мъжество.
Но и всеки от нас може да бъде причастен на подвига на мъчениците, на подвига на свидетелството за Христа, ако вършим добри дела, постъпваме благочестиво и любезно с хората около нас, с ближните, които, може би, още не са просветени със светлината на Христовата истина. Но ако те видят нашите макар и малки добри дела, знаят, че сме християни, и не хулят след това вярата Христова, ние също ставаме причастни на този подвиг на свидетелство за Христа. Да даде Бог заради нас името Божие да не се хули, а да се слави. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев