В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, скъпи братя и сестри, ние с вас празнуваме празника Навечерие на Кръщението Господне. Това е най-великото събитие, когато Господ явил Себе Си на света и явил Себе Си на света не просто като човек, а именно като Бог. Второто название на днешния празник е Богоявление. Защо е така? Понеже когато Господ Иисус Христос се кръстил някои хора чули глас Божи от небесата: „Този е Моят възлюблен Син”. А Йоан Кръстител видял Дух Свети, слизащ от Бог-Отец към Бог-Иисус Христос. Трудно е за човека да разбере това, защото според определението не може да се съвместят едно и три. Изглежда, че не е едно и също. Но нашето богословие казва, че Бог е един и Той е Света Троица – Бог-Отец, Бог-Дух Свети и Бог-Иисус Христос. Тежко е за човека да проумее това с разума, но със сърцето е възможно. Благата воля Божия за хората е такава, че всяка душа е християнка. Един мъдрец още във втори век е казал, че всяка душа е християнка. То ест Господ е предопределил всички ние да бъдем християни. Но поради някакви причини не всички следват това Божие повеление. За голямо съжаление. Но нашата цел, нашата задача е не само да станем вярващи, но и също да проповядваме вярата в истинския Бог, без да се стесняваме и без да се боим. Днес, когато четохме Свещеното Писание, Евангелието от Лука, там се говореше за това как Йоан Кръстител разговарял с хората, идващи при него да се покаят. Какво представлява покаянието? Целият Стар Завет водел човека към покаяние. Понеже да приемеш кръщение може, само ако истински се покаеш. На мнозина това не им харесва, защото много хора се отнасят, за голямо съжаление, към кръщението, като към магия, която ги защитава от беди, несгоди, лош поглед, от магии за любов и т. н.. Това не е така. Това е действено явление, това е чудо Божие. Това е действие, към което не може да се отнасяме просто така. Затова човек трябва да разбере, че за да приеме кръщение, трябва, преди всичко, да се разкае истински за всички свои грехове, да приеме покаяние. Ако се кръщава възрастен човек, той трябва да проведе покайна беседа със свещеника, чистосърдечно да разкаже за всичко лошо, което е направил през живота си. Тук няма нищо необичайно. Човек, както в тези времена, по времето на Йоан Кръстител, отивал и се каел пред Йоан Кръстител, а после получавал свето кръщение във водите на Йордан. Така и сега нищо не се е изменило в православната Църква за две хиляди години. Всичко е, както е било и по-рано. То ест човек осъзнава своите постъпки, осъзнава своя грях, осъзнава своята немощ.
Целият Стар Завет водел хората към покаяние. И било нужно хората да разберат, че те самите без Божията помощ е невъзможно да се изправят. То ест нужна била някаква свръхестествена нечовешка сила, която би могла да изправи човека. И ето цялата проповед на Йоан Кръстител била посветена на това. Какво казал той на воините, които дошли при него? Той не им казал: хвърлете своето оръжие и вървете и разорете земята. Не. Той казал: не обиждайте никого, не клеветете, защото човек, правещ тези неща, се лишава от Божия закрила.
Към какво ни призовава Йоан Кръстител? Престанете да грешите, престанете да мислите, че вие сте избрани. Избрани са само тези хора, тези християни, които изпълняват Божиите заповеди, които не само ще бъдат кръстени, но ще се покаят и принесат плодове на покаянието. Какви плодове на покаяние? Любов, милосърдие, взаимна помощ един на друг, неоклеветяване и неосъждане и много, много други.
Ние, християните, трябва винаги да помним, че комуто много е дадено, от него много и ще се изисква. Ние сме проповедници на Божията воля. Ние трябва да говорим на хората за православната вяра, ние трябва със своя живот, със своя пример да показваме пример за всички останали, особено за своите деца. Хората казват: аз се причастявам, аз се моля, какво още трябва? Изглежда, че всичко изпълнявам. А у нас липсва именно ето тази жертвена любов, липсва това покаяние, смирение, търпение, които Господ чака от нас.
Господ ни е призовал към любов. Затова свети Йоан Златоуст казва: покайте се, докато не е късно. Бог в Свещеното Писание дава знания за Себе Си. И много е важно, ние да познаваме своята вяра, да се научим да я обичаме и да предаваме на другите. А да обичаш може само това, което ти сам разбираш и знаеш. Да обичаш може това, което цениш. И ето именно всичко това прави нашият път прав, пътят на Господа в нашите сърца, избавя ни от това да не останем безплодни дървета, чиято единствена участ е да изгорят в огъня. Има друг огън – това е борбата със страстите. Господ е казал, че ще дойде на земята и ще донесе огън (Лк. 12:49). Що за огън е това? Това е борбата със страстите.
И за да избегнем другия огън – вечния, нека да укрепваме у себе си вярата, да се боим от този вечен огън и да се стремим да бъдем с Бога. Към което ни призовава днес и свети Йоан Кръстител. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев