В името на Отца и Сина и Светия Дух! В първата неделя на Великия пост според устава Светата Църква празнува Тържеството на Православието. Историческите корени на този празник са в първите векове на християнството, в периода на борбите с ересите, с оформянето на догматическото учение на Църквата. Тогава се водели безкрайни спорове за Иисус Христос - Бог ли е Той или човек, две естества ли има (Божествено и човешко) или само едно, каква е същността на Светата Троица... По Божия милост ересите били преодолени. И когато, изглеждало, че трябва да настъпят мирни времена, избухнала нова ерес - иконоборческата. Вече след като император Константин обявил християнството за държавна религия, дяволът внушава на хората лъжовната идея за непочитането на светите икони. Почти век продължило новото гонение на християните, но вече не от страна на езичниците, а от другите християни, лъжливо разбиращи Православието.
През 787 година Седмият Вселенски Събор утвърдил правилността на почитането на светите икони, но едва през 843 година при императрица Теодора този въпрос бил решен окончателно. На иконоборците бил поставен ултиматум: те или приемат истинската вяра и се покланят на светите икони, или се оказват извън закона. Такава е кратката историческа основа на днешния празник.
Минали векове, хилядолетия, ние празнуваме Тържеството на Православието. Тържество на Православието - в какво се заключава това тържество? Това била историческа победа, тържество на православните в борбата за правото да почитат светите икони. Ние чухме днес от апостолското четиво (Евр. 11:24-26, 32-12:2) за хората, върху които се изгражда това тържество - за пророците, апостолите, мъчениците, преподобните. Както казва апостолът, тяхната святост е постигната с големи подвизи. Едни се скривали в пустинята в молитви и пост като Йоан Кръстител и други подвижници; други били с трион рязани, като ветхозаветните пророци, умъртвени с меч, хвърлени за храна на зверовете. Но всички те отстоявали вярата, страдали за Христа, за тържеството на Православието…
Тържеството на Православието е там, където има преданост на Христа не само с ума, но с живота, където има изпълнение на Неговите заповеди. Малко е рационалното знание за Бога, нали и бесовете вярват и треперят (Иак. 2:19). Един професор в духовно училище общува със семинаристите, пита ги, те бързо отговарят. А после той казва: „Как мислите, ако извикат бяс тука, той ще отговаря ли или не?” Бесът се явява, професорът започва да го изпитва за познаване на каноните. Всички канони знае точно, светоотеческата литература - изчерпателно, Свещеното Писание - безупречно. И тогава професорът го пита: „Ти вярваш ли в Бога?” Бесът с насмешка казва: „Вие вярвате в това, а аз знам, че има Бог”. И тогава професорът казва: „Щом вярваш, тогава дай да се помолим”. И сякаш вятър издухал беса. Той познавал Свещеното Писание, учението на светите отци, каноните, но не приемал поклонението на Бога. Ето за какво говори апостолът: и бесовете вярват и треперят, но да се поклонят на Бога не искат.
Особено в деня на Тържеството на Православието ние твърдо трябва да се замислим над това каква е нашата вяра. Ние знаем някакви истини, как да се прекръстим, на кой светец свещ да запалим, а не живеем според вярата. Нашето познаване на заповедите, за съжаление, не се съчетава с нашия живот.
Ние с вас още и още веднъж трябва да преразгледаме своя живот, своите взаимоотношения с Бога, между нас и ближните ни. За да не се получи, както у тези същества, които вярват и треперят, но живеят по своему. Спасителна е тази вяра, която, по думите на апостол Иаков, се съчетава с дела (вж. Иак. 2:20), съответства на заповедите, които ни е оставил Господ. Ако има в нашето сърце такова отношение към вярата в живота, тогава чрез нас ще тържествува Православието. Ние ще бъдем светилник, на който ще обръщат внимание и ще казват, както за първите християни: „вижте как се обичат един друг, как тяхната вяра преобразява и тях лично, и света наоколо”.
В този свят ден, когато говорим за Тържеството на Православието, всеки от нас трябва да помисли какво да направим така, че нашата вяра да бъде ярко свидетелство за тези, които са далеч от Църквата, да бъде тържество, преобразяващо нашата душа и водещо към святост. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев