Тази неделя се отбелязва паметта на св. Григорий Палама. Той живял през 14 век, прославен бил сравнително бързо, но паметта на светителя започнала да се чества в тази неделя едва през 17 век.
Днес се чете Евангелието за разслабления. Разказът за разслабления се среща у трима от евангелистите и се чете три пъти в годината. Мисля, че вече всички знаят смисъла на четивото за разслабления: разслабленият символизира нашата душа и ние трябва да молим Бога за изцеление на душата си.
В Евангелието за разслабления присъства и темата за завистта. Понеже, когато Господ казал: „Прощават ти се греховете…” (Лк. 5:23), - фарисеите и книжниците от завист започнали да говорят: „Богохулник! Той хули. Кой е той, та да му прощава греховете? Грехове може да прощава единствено Бог”. Фарисеите често завиждали на Христос. Когато Господ проповядвал, Той подкрепял своите проповеди с явления с духовна сила. Той вършел чудеса. Фарисеите не могли да правят това и затова тяхната проповед нямала успех и, съответно, те завиждали на този Човек, скърцали със зъби срещу Него.
Въобще, завистта е такава страст, която определя твърде много неща в нашия живот. Някои даже наричат завистта национална страст. Може би, това отчасти е и справедливо. Завистта мотивира твърде много хора в живота и във всяка ситуация този мотив е неправилен. Завистта никога не може да служи на доброто. Завистта – това е страст, която причинява мъка. Другите страсти, плътските могат да доставят някаква наслада. Иска човек да похапне – засити се и му е приятно. А завистта измъчва човека. Понеже, каквото и да дадеш на човека, все му е малко. Стълбата на завистта е безкрайна. Стълбата на чревоугодието не може да бъде безкрайна. Наял си се – и точка! Завистта тласка понякога към глупави, неоправдани постъпки. Има такъв анекдот „Когато един човек угодил на Бога, явил му се Ангел и казал: „Ти угоди, поискай каквото желаеш, но при условие, че твоят кум ще има същото, но в двоен размер!”. Човекът отговорил: „Господи, извади ми едното око”. Ето така завистта помрачава човека и неговите постъпки стават нелогични и необмислени.
Разбира се, в духовния свят също има завист… Например, живее подвижник, моли се и всичко е наред. После внезапно идва друг подвижник, избягал от славата, поселил се наблизо. Постепенно при него започват да идват хора. Сдобил се със слава. Може бесове да изгонва. И този започва да му завижда. И светиите казват, че такива започват да завиждат със страшна сила.
Честването паметта на свети Григорий Палама, което днес се отбелязва, е много актуално за нас през поста с това, че то ни учи да се молим така, че молитвата да се потапя в дълбините на човека, човек да бъде пропит от тази молитва, а не просто да я измърмори и да си тръгне.
Св. Григорий Палама пише за това състояние, за това, че може да вкусиш и да познаеш Бога, да познаеш божествената енергия. Самия Бог, разбира се, не може да се познае. И ако тази енергия влиза в човека, тогава тя преобразява всичко. Ето това усещане трябва да се получи. Дори късче от това усещане да запазим и да се стремим да преобразим живота си, човекът да бъде преобразен. А не просто запалил си свещичка, промърморил си молитва, а после у дома продължаваш да ругаеш и жената, и децата и всичко останало.
Нека, братя и сестри, през Великия пост да се вгледаме в собствената си душа, да се вгледаме какво има там. Да се вгледаме и какво в нея да преработим. Да преработим не самостоятелно, а да пуснем Бога вътре, та Той да преработи и преобрази нещо в душата ни. За да пристъпим към празника на светлата Пасха преобразени. За да пристъпим заедно с вас, със свети Григорий Палама и Таворската светлина, към Пасха преобразени и Пасха да бъде продължение на великопостното преображение. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев