Свещеното Писание, които ние чуваме в Неделя четвърта на Великия пост, са отговорът, който Господ дава на бащата на обладания от бяс юноша. Нещастният баща вече се обръщал за помощ към апостолите, на които била дадена власт да изгонват бесове, но чудото не станало.
И тогава той дошъл при Самия Спасител, сякаш жалвайки се от учениците: „говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха” (Мк. 9:18), и, заедно с това, обръщайки се към Него за помощ: „ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни” (Мк. 9:22). И тогава Господ отговорил: „ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия” (Мк. 9:23). „И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми” (Мк. 9:24) и чудото станало. Действително, всичко е възможно за вярващия!
У Блажени Теофилакт Охридски има една прекрасна мисъл: бащата винял учениците за това, че те не смогнали да направят чудо, а Господ обръща внимание на него самия, на неговото вътрешно състояние. Този човек няма дълбока вяра и именно затова не се случва чудото. Човекът осъзнава този недостатък и със сълзи моли Бога да укрепи вярата му. И едва тогава става чудото на изцелението.
А на апостолите Господ посочва най-важното аскетическо средство: „тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост” (Мк. 9:29). Защо така е нужен постът? И как човек, дори постещ, може да влияе на духовете на злобата и, още повече, да ги изгонва? Свети Игнатий (Брянчанинов) пише, че „укротеното от поста тяло доставя на човешкия дух свобода, сила, трезвеност, чистота, изисканост. Само в такова настроение нашият дух може да противостои на своите невидими врагове”.
След три седмици ще настъпи празникът на Светлата Христова Пасха. В това време мнозина започват да чувстват, че голяма част от поста вече е преминала и започва някакво духовно разслабване. Постът все повече и повече става навик, пък и въобще „малко остана да се потърпи”. В тази неделя ние си припомнихме преподобни Йоан Лествичник, автора на прекрасната книга „Лествица”, в която подробно е описан пътя на възхождане на човешката душа към Бога. Много е важно, издигайки се по стълбицата на духовното възрастване, да не се опитваш да се оглеждаш и проверяваш далече ли си се е издигнал. Прегледай грешките си, погледни какво не си могъл да направиш или си направил не така, както трябва, това е нужно. Но в никакъв случай не трябва да разсъждаваш за своите „достижения” и да се опитваш да ги измерваш. „През този пост аз постигнах смирение, а за следващия ще достигна безкористие” - такива разсъждения са катастрофа за християнина.
Скъпи братя и сестри! С Божия помощ всичко е възможно за вярващия, включително и това тежко възхождане по стълбицата на духовното възрастване.
Слава на нашия Бог сега и винаги и во веки веков!