Скъпи братя и сестри, поздравявам всички вас с Лазарова събота! Днес ние честваме Праведния Лазар Четиридневния, а може би, даже нещо повече и по-висше: ние честваме самото събитие на възкресяването от мъртвите на четиридневния Лазар.
В тропара на този празник се казва: „Уверяващ ни в общото възкресение,
преди Твоите страдания” - т. е. преди да възкръсне Той Самият, Господ с това събитие, с това чудо убеждава всеки от нас във възможността за всеобщото Възкресение.
Събитието, за което се разказва в Евангелието от Иоан (Ин. 11:1-45), свидетелства, че Господ, изчакал дотогава, докато Лазар действително не умрял (макар да знаел, че Лазар е болен), отишъл да го възкреси, за да няма у никого никакви съмнения за Него като за Христос, като за Бог, за силата на Неговото Божество.
А колко любов, колко светлина има в тези събития! Идва Господ, посрещат Го Марта и Мария, сестрите на Четиридневния Лазар, скърбейки за любимия брат. Но Писаниего казва, че и Христос обичал Лазар. Затова, когато Той чува от тях, че Лазар е умрял (макар Той, разбира се, да знаел за това), заплаква. Писанието казва още, че Той се натъжил духом, т.е. едва се сдържал да не се разридае от това, което чува и от това колко Му е жално за тези хора. И ето, обзет от тези чувства, най-духовни, безусловно, Господ повелява да Го заведат там, където Лазар бил погребан, пита къде се намира гроба му и заповядва да отвалят камъка. И когато вдигат камъка, Той възглася с висок глас, обръщайки се към Бога Отец: „Лазаре, излез вън!” (вж. Ин. 11:43). И, както свидетелства Писанието, излиза четиридневният покойник, който вече започнал да се разлага, възстановен със силата на Божеството, обновен от Живота. Но не просто излиза, с повити ръце и нозе. А това значи, че Божествената сила го изнася от гробницата!
Събитие, даже извън реда на ставащите чудеса Христови, което се приема от нас с вяра и с което се свидетелства, безусловно, че Бог може всичко - за Него няма нищо невъзможно.
От друга страна, ние разбираме, че Лазар бил възкресен само във временния живот, нали после, както казва и Преданието, и житието, той заболял и умрял, подвизавайки се още на остров Кипър. И ние, съзерцавайки това възкресяване на Лазар, кой знае защо все пак ликуваме душевно! Доколкото чрез тази Божествена сила, се открива за всеки от нас възможност за всеобщото Възкресение и, навярно, още и, защото в това събитие всеки от нас не може да не види и самия себе си. Светите тълкуватели ни казват, когато четем Свещеното Писание, по такъв начин да насочваме вниманието си към него, че да препращаме събитията лично към себе си. Следователно, в този Четиридневен Лазар, в тези сестри Марта и Мария, ние трябва да разпознаваме самите себе си.
Да, Господ довежда човека в света, обръща го към Себе си, дава му, като дар, вярата. И на човек му се струва, че той наистина е приятел Христов. Той постоянно чува от Господа думите: „Ти си мой приятел!” (ср. Ин. 15:14-15). Но минава определен промеждутък от време и дарът на благодатта започва да угасва в ума и в сърцето. Човек може да замине „в далечна страна” (Лк. 15:13): той може да загуби Христа, той може да умре като Четиридневният Лазар. И бидейки, действително, вече положен в гроба и започващ вече да смърди, той има все пак две „сестри”, които се безпокоят за него и го оплакват. Това активно служение на Бога, т. е. изпълнението на заповедите, и това молитвено застъпничество, което измолва този Лазар - нашата умряла за Христа душа - за вечния блажен живот.
Господ често плаче и на гроба ни, на гроба на нашето битие, и също се насълзява, и също е смутен духом. Но най-важното е, че Той винаги е готов, ако само не загубим тази нишка на истинското покаяние и разположение към Христос, да каже и на всеки от нас нещо подобно на това, което е казал на Лазар: „Излез вън! Излез от този гроб на греха!” (вж. Ин. 11:43). И ако човек дава съгласие, даже често без да разбира как може да стане това, нали са омотани ръцете и нозете му от суетата и страстите, тогава само това дадено на Господа съгласие, ще го изнесе от гроба, както това станало с Лазар.
Ние можем да кажем, че това е най-великото събитие в историята на човечеството, а не само в Евангелието, в Четвероевангелието. В него се засвидетелства как Бог ни обича и това, което Той е приготвил за всеки от нас (ср. 1 Кор. 2:9).
В днешния ден, когато ние практически вече сме пред Страстната седмица, завършвайки Светата Четиридесетница с това събитие – с възкресяването на четиридневния Лазар, Светата Църква възклицава: жив е Господ и чака всеки от нас, и проси, и моли, и се надява да предразположим към Него своите души, да откликнем на Неговия зов и да излезем от тези гробници, които сами за себе си със своите грехове сме устроили. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев