Какво значи да бъдеш като Бога? За християнина това не е празен въпрос. Всеки кръстен в Христа човек е призван да се уподоби на Бога по благодат.
Отговаряйки на въпроса, мнозина, предимно, си припомнят за всемогъществото, всезнанието, за способността да върши чудеса, да изцелява и за други Божествени „привилегии”. Хората дават воля на фантазията си, представяйки как може да се разгърнат, имайки такива възможности...
Но, зачитайки се в Евангелието, ние виждаме съвсем друга духовна перспектива. Историята на земния живот на Божия Син е изпълнена с Неговото неприемане от хората, заради които Той дошъл в света. Най-близките ученици не разбирали Христос, в Него се съмнявали свидетелите на Неговите чудеса, не Го приемали даже „своите” (Ин. 1:11). Всеки евангелист предава картината на безответната жертвена любов на Създателя към Неговото творение, а целият Стар Завет разкрива предисторията на тази трагедия.
Господ със сърдечна болка гледа от Елеонската планина към Йерусалим, оплаквайки човешкото упорство и духовната недалновидност, с които неизменно се отхвърля истинското благо, предлагано на хората от Бога (вж. Лк. 19:41-42; Мат. 23:37). На Кръста Христос прощава на всички, даже на Своите палачи, но от подигравателната тълпа чува само насмешки. В светлия празник Пасха Църквата отново повтаря, че Бог Слово, дошъл в създадения чрез Него свят, останал непознат за този свят (Ин. 1:10).
Как реагираме ние, когато нашите молби остават без отговор? Гневим се, раздразняваме се, злопаметни сме, желаем мъст... Да, трудно е да бъдеш обичащ и всеопрощаващ Бог!
Спасителят дал на хората Своите заповеди, пратил при тях апостолите, умъдрил светите отци и те разяснили пътищата за постигане на богоподобието. Христос облякъл вярващите в Него с благодатта на Светия Дух и ги надарил с властта да бъдат чада Божии (вж. Ин. 1:12). Чадата следва във всичко да се уподобят на Отца и ние трябва да проявяваме любов, даже когато тя е безответна. Апостол Йоан Богослов уподобява противоположната на евангелската любов ненавист на убийство, което лишава от вечния живот, даруван ни в Христос (вж. 1 Ин. 3:15).
Преди началото на Страстната седмица, когато заедно с Църквата ние съпреживяваме последните дни от земния живот на Спасителя, се възпоменава мирното тържество - Вход Господен в Йерусалим. В православните храмове вярващите с разцъфтели върбови клонки посрещат Божия Син, отиващ на доброволни страдания заради спасението на всички хора.
Както някога Христос влязъл в Своето наследие – града на Великия Цар, Той влиза в живота на всеки християнин. Дали ще прославяме Неговото име, постилайки Му дрехите на своето смирение и палмовите клонки на добрите дела, или ще започнем да забраняваме на гласа на нашата съвест да свидетелства за Истината - този избор Той винаги остава на нас.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев