“Време живота моего мало и исполнено болезней и лукавства, но в покаяния мя приими”. /тропар от ІV песен на канона на св. Андрей Критски/
Братя и сестри!
От властта на греха и ужаса на виновната съвест човек може да бъде избавен само чрез обръщане към Христа и вяра в Него. Като първа и главна причина за обръщането на грешника служи всеобщата Божия благодат, наричана още промислителна или предваряща. “Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който ме е пратил”/Иоан 6:44/, казва Сам Иисус Христос. Без помощта на предварящата Божия благодат грешникът не може да се освободи от оковите на греха, да стане и твърдо да върви по пътя на нравственото изправление и очистване от греховната сквернота. Само Божията благодат може да разкъса мрежите, които оплитат човека от всички страни, само тя озарява тъмната глъбина на греховното състояние на човека със светлина, при която грешникът ясно може да види своята погибел.
Без помощта на Божията благодат човек е нищ и убог, сляп и гол и съвършено обезоръжен пред лицето на своите злобни врагове. “Без Мене не можете да вършите нищо”/Иоан 15:5/, казва Иисус Христос. “Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля”/Филип. 2:13/. Както очите и на най-здравия човек не могат да виждат, ако не се озаряват от лъчите на светлината, така и човек не е в състояние без Божията благодат да води добродетелен живот. Както корабът без платна по произвола на бурята се мята ту насам, ту натам, така и душата, лишена от Божията благодат, постоянно се намира под властта на греха, която я влече не там, където тя иска, а там, където я насочва злият дух. Така свидетелствуват светите отци и учители на Църквата. Но за да се удостоим с благодатната Божия помощ, ни е нужно да осъзнаваме нуждата от нея и усърдно да се молим за даруването на благодатта. “Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават”/Пс.144:18/. Божията благодат хлопа по вратите на нашите сърца и ни влече към покаяние – Господ простира към нас всемогъщата Си десница.
Ние трябва с готовност да се отзовем на призивния глас, с непоколебима решимост да оставим пътя на греха и да започнем добродетелен живот. Иначе, ако продължаваме да пребиваваме в тъмата на порока, то светлината на небесната благодат няма да проникне вътре в нас. Също така, ако духовният ни слух бъде непрестанно оглушаван от шума на светското веселие и разгула на страстите, ние няма да чуем Божия глас, призоваващ ни към покаяние. Във вихъра на страстите и житейското многогрижене ние не чуваме божествения глас, не усещаме действието на божествената десница, ту милваща ни, ту наказваща ни благотворно с цел нашето изправление. Многочислените примери от живота на светиите ни показват, че при съдействието на Божията благодат, понякога най-случайни и маловажни обстоятелства са произвеждали решителен поврат в живота на грешника. Подобен пример ни се представя в житието на преподобна Мария Египетска.
Всеки човек, съгрешил тежко или влачещ в живота си ярема на греха, може да се завърне на изоставения път на правдата и да заслужи Божията милост. Няма грях, побеждаващ Божието милосърдие, защото Бог “иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината”/1 Тим.2:6/. Колкото и дълбоко да е паднал човек, колкото и да са тежки и многочислени неговите престъпления, Божията благодат може да го привлече и да го изведе от най-беизходните глъбини на греха и отчаянието. Затова никой от нас не трябва да пада под тежестта на своите грехове, но с упование в Божието милосърдие и дълготърпение да прибягва към благодатните средства за спасение – във вяра, покаяние и приобщаване с Христа. При тези средства и трудното ще изглежда леко и невъзможното ще стане възможно. Трябва само човек да се утвърди в решимостта си да се изправи след падението и Божията помощ не ще закъснее. И колко нещастни роби на греха, живеещи сред разврат, нетрезвост и други животински наслаждения, биха се освободили от греховното иго, биха достигнали свободата на чада Божии, ако биха били внимателни към гласа на Божията благодат, призоваваща грешника към спасение чрез многоразлични способи! За нещастие, мнозина така дълбоко са потопени в пороците, че остават безчувствени и не виждат своето нравствено безобразие, не мислят за изправление и поради своето упорство и неразкаяните си сърца събират “гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога”/Рим.2:5/.
Да се запитаме: съпровожда ли се нашето покаяние с дълбоко осъзнаване на цялата тежест на нашите грехопадения, принася ли се то със сърдечно съкрушение за извършеното от нас зло и с твърда решимост за борба с греха? За съжаление, нашата ежегодна изповед твърде често не принася плодове на нравствено очистване и оправдание пред Бога. Кога нашето покаяние остава безплодно?
Покаянието бива безплодно тогава, когато християните пристъпват към изповед не с искрено съзнание за нуждата от очистване на своята съвет от тегнещите и грехове, но само поради установения обичай, когато съблюдават поста само външно, от страх да не би хората да ги осъждат, или пък от фарисейско самохвалство.Колко често се случва мнозина да идват на изповед лекомислено, без да са обмислили за какво трябва да се покаят, на въпросите на духовния отец отговарят сухо и безучастно, стараейки се да се измъкнат с общи неопределени отговори или даже съвсем да скрият свои тежки грехове. Очевидно, такива грешници не виждат своите прегрешения, не съзнават своята гибел, и вътрешният им страж – съвестта – в тях е приспана. Може ли да има някаква полза от подобна изповед? Никаква. Както е дошъл на изповед такъв човек, така и ще си тръгне – с хладна душа, неумита от сквернотата със сълзите на сърдечното съкрушение. Само скръбта на човека за неговата греховност пред Бога “произвежда, както казва апостолът, “неизменно покаяние за спасение”/2 Кор.7:10/.
Сълзите на покаянието, подобно на роса, падаща на опалената от дневния зной земя, винаги действува живително на изсушената от страсти душа на грешника, възбуждайки в нея сила към борба с греха и привличайки божественото милосърдие в отпускането на греховете. Сълзите на блудницата, с които тя обляла нозете на Спасителя, били приети някога от Господа за драгоценна жертва, с която жената-грешница изкупило много свои грехове и получила пълно опрощение от Бога/Лк 7:47/. Цар Давид, паднал в тежък грях, бил проникнат от такова дълбоко съкрушение, че сълзите му били за него хляб денем и нощем/Пс.41:4/,със сълзите си размесвал питието си/Пс.101:10/, уморен от въздишките си, всяка нощ обливал със сълзи леглото си/Пс.6:7/. Затова и Господ снел от него вината на греха му/Пс.31:5/. И мнозина светци ни показват пример за спасителен плач за греховете, с който те прокарвали път за Божието милосърдие и извиквали благодатна помощ за борба с греха. Бог никого не спасява насила, без собственото му участие и ревностен стремеж към спасение. Когато сърцето на човека е затворено от греховно безчувствие, тогава той се лишава от спасителното действие на Божията благодат. Чуйте думите на Господа, Който казва:”Бъди ревностен и се покай. Ето, стоя пред врата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори врата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене”Откр.3:19,20/.
Може ли нашият ленив кратковремен пост, нашата лекомислена, хладна или даже понякога лицемерна изповед да привлече към нас божествената любов? Каква полза от това, ако, умили се от греховната сквернота чрез покаянието и приобщаването със светите Христови Тайни, отново се потопим в греховната тиня, отново започнем да оскърбяваме Бога със своите грехове! А това почти винаги става с нас. Веднъж в годината се стараем, по-видимо, усърдно да попостим, да се покаем, но след това отново цяла година отлагаме всяка грижа за своята душа, ни най-малко не се грижим за своето изправление, за отсичане на своите греховни пристрастия и за преуспяване в добрите дела. С една дума, след принесено с уста разкаяние не искаме да принасяме плодове на покаяние. Не се ли уподобяваме при това с упоменатата в Евангелието/Мат.21:19/ безплодна смоковница, която, макар и да имала много листа, но съвсем нямала плодове, защото Господ я лишил от Своето съзиждащо благословение, и тя изсъхнала. Листата на смоковницата означават външното благочестие. Както плодовитото дърво се цени не по листата, а по плодовете, и всяко дърво, непринасящо плод, отсичат и хвърлят в огъня/Лк 3:9/, така и ние с едното външно благочестие, със своя телесен пост и поклони, не заслужаваме оправдание от Бога, ако не принесем плодове на покаяние с изправление на нашия живот.
Бързо и лесно можем да кажем:”Вярвам и изповядвам своите грехове”, но едни голи думи нищо не значат. “Вярата без дела е мъртва”/Иак.2:20/, според Писанието и покаянието без добродетели е безплодно. Трябва да докажем своята вяра и своето изповедание. Трябва да очистим душите си от греховната сквернота, да изтръгнем от тях плевелите на страстите и да ги направим плодоносни ниви. Да бдим над себе си и да противодействаме на греховните изкушения и Господ ще подкрепи всеки и най-малък наш стремеж към преуспяване в добродетелния живот. Амин.