Съвсем неотдавна ние празнувахме Христовата Пасха, Неговото славно Възкресение от мъртвите, и ето, вече са изминали 40 дни, и ние празнуваме Неговото Възнесение на Небето.
Сегашното събитие на Христовото Възнесение сякаш съединява небето и земята, прави ги по-близки, разрушава границата между тях. За ветхозаветния човек небето и земята били нещо разделено. Никакъв преход, никаква връзка или мост между тях нямало и не могло да има. Както е казал Сам Спасителят: „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето” (Ин. 3:13). Преди Христос никой оттам не е слизал и никой там не е възхождал. (С изключение на пророк Илия, но това е особен случай). Впрочем, по подобен начин мислят сега и мнозина наши съвременници: има такъв контингент хора, които на думи охотно казват, че вярват, че има Бог. Но с това и приключва тяхната вяра. За тях Бог се намира някъде много далече на небето, навярно, някъде в друга галактика, е, не е важно къде, само да бъде някъде по-далече. Така че нито на Него му е до нас, нито на нас ни е до Него. Да, Той съществува, но нито Той ме засяга, нито аз Него. Ето такава е рафинираната вяра. В храма такива хора, по принцип, не стъпват, но казват, че вярата у тях е в душата, затова тя не изисква външен израз, например, ходене на църква, участие в църковните тайнства и не изисква посредници в лицето на свещеника. Разбира се, ние самите с Бога сме „на ти”. Колко далечна е подобна, ако можем да я наречем, „вяра” от истинската християнска вяра!
Всички прекрасно знаят, че е невъзможно да обичаме, без да се стремим да се сближим с обекта на своята любов, без да желаем да бъдем с него. В това е и същността на любовта - любовта жадува единение, съединение, взаимно проникване. Точно така е невъзможно да вярваш, без да желаеш да се сблизиш с обекта на своята вяра. Какво представлява вярата? Това е желание, това е жажда очакваното да се осъществи в реалността.
И ето основното благовестие на християнството е в това, че Бог, нашият Творец, нашият Спасител и нашият Отец, е станал по-близко до нас. Той слязъл от небесата при грешния човешки род. Той спасил и възкресил човешкия род, отворил е за всички нас райските двери, дверите на спасението, направил е небето за нас по-близко и по-достъпно. И днешното събитие на Възнесение Господне сякаш казва: „Да, Христос сега е на Небето. Но небето не е някъде безкрайно далече от нас. Небето е близко. То се е приближило до нас. Между небето и земята няма непреодолима преграда. Христос, Богочовекът, се възнесе на Небето и седна отдясно на Отца. Той възнесе на Небето нашата човешка природа. Нашата човешка природа сега се намира край Божия Престол!”
По такъв начин, Възнесение Христово утвърждава нашата надежда. Вече самият факт, че Христос се е възнесъл на небето, дава надежда, че и ние ще бъдем там. Както и Самият Той казвал: „И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз” (Ин. 14:3).
Възнесение Христово възгрява в нас любов към небесните блага. Апостол Павел казва: „Търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното” , защото „където е съкровище ви, та ще бъде и сърце ви” (Кол. 3:1-2). А за това, че Дух Свети е същата тази любов, която ни насочва към всичко небесно, говори Божественият Учител на Своите ученици: „За вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя” (вж. Ин. 16:7).
Днешното събитие насочва нашите погледи и към края на времената, към Второто Пришествие Христово. Както се разказва в книгата Деяния, когато Иисус се възнесъл, застанали два ангела и казали: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:11). Именно във възнасянето на небето е цялото ни упование. Не във възкресението, а именно във възнесението. Нали що се отнася до възкресението от мъртвите, всички ние ще възкръснем без изключение, и праведните, и грешните, едни за живот вечен, други за вечна смърт. Но ще се възнесат на небето не всички, а само тези, които ще бъдат намерени записани в книгата на живота.
Да ни даде Бог да се сподобим с възкресение за живот вечен и възнасяне на небето. Да се удостоим да попаднем в числото на овците Христови, в малкото стадо, да застанем на страшния съд от дясната страна и да чуем: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира…” (Мат. 25:34).
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев