Както знаем от историята имало седем Вселенски Събора, признавани и почитани от цялата Православна Църква. Първият Вселенски Събор бил свикан през 325 година в един от източните градове на Римската империя - Никея. Причината за свикването на този Събор била, че ереста на арианството започнала да се разпространява в много църковни общини, внасяйки смут в живота на християните. През 313 година император Константин Велики издал Миланския едикт, в който се казвало, че трябва да се прекратят всякакви гонения срещу Християнската Църква, че християнството се признава за пълноправна религия, която може да разпространява своето учение. Всякакви гонения, съществуващи в продължение на три столетия, се прекратявали по заповед на императора, който скоро, с Божията помощ, станал единоличен управител на Римската империя.
И едва приключили гоненията, нови вълнения, вече вътре в самата Църква, започнали да безпокоят християните. В Александрия живеел някакъв свещеник, много образован човек на име Арий, който започнал да учи, че Синът Божи - Иисус Христос – не е единосъщен на Отца, т.е. не е Бог, а само висше творение, т.е. просто създание, сътворено от Бог Отец. Изглеждало, че няма разлика между такива думи като „роден” и „сътворен”, „единосъщен” и „подобен”? Но всъщност в това е цялата същност на християнството. Ако ние не признаваме Сина Божи Иисус Христос за Единосъщен на Отца и Светия Дух, тогава ние нарушаваме евангелското учение за Светата Троица. Ако Синът Божи не е единосъщен на Отца, ако Той сам не е Бог, тогава вече липсва едното Лице на Света Троица. Светите отци от Първия Вселенски Събор, които наброявали около 318 епископи, утвърдили учението за Света Троица и това учение е Символът на вярата (който ние с вас изповядваме на всяка Божествена литургия), където изповядваме Сина за Единосъщен на Отца и Светия Дух, изповядваме Трите Лица на Пресвета Троица, Които имат една природа, една същност, и, следователно, тази Божествена Троица е Единият Бог. Много често нашата вяра не е разсъдителна и не е умозрителна, тя най-често се гради върху някакви впечатления или емоции.
В днешното евангелско четиво от апостол Иоан Богослов ние чухме думите: „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа”. Евангелието не казва: да повярват в Тебе”, но „да познават Тебе, Истиннаго Бога”. Това означава, че ние с вас трябва да се стремим да узнаем Бога, да Го познаваме. Разбира се, не ни е дадена възможност със собствения разум да познаем тайната на Пресвета Троица - това може отчасти стане само в лоното на Църквата. И по-нататък в днешното евангелско четиво Господ Иисус Христос, обръщайки се към Бога Отец с молитва за Своите ученици, за Своята Църква, казва: „Моля Те, Отче Свети, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил”. Това значи, че чрез ходатайството на Създателя на нашата Църква нашият Господ и Бог Иисус Христос, нашият Небесен Отец дарува благодатта на Светия Дух на тези, които пребивават в лоното на Църквата и заедно с Църквата постигат тайната на Пресвета Троица.
Ние с вас знаем, че има много хора, наричащи себе си християни, но които пребивават вън от Църквата. И какво виждаме ние с вас? Достатъчно било Римо-католическата църква да се откъсне от едното дърво на Вселенската Църква и от нея самата започнали да се отделят разни протестантски църкви, и сега вече наброяват няколко стотици различни протестантски църкви, по-своему тълкуващи за вярата и за Бога. Това значи, чe почне ли човек да мъдрува по своему, рискува да остане извън лоното на Църквата. Ако той казва, че черпи вярата си само от Писанието и от своите знания, а не зачита Преданието на Църквата, тогава ще видим какво ще се получи. И ние с вас, помнейки думите на Господа Иисуса Христа за единството на Църквата „да бъдат всички едно”, както и Той е едно с Отца и Дух Свети, трябва да проявим това единство, трябва да се стремим да узнаем и да познаваме Бога чрез Свещеното Предание, чрез Свещеното Писание, които се съхраняват в Църквата.
Действително, за всеки от нас е много важно да постигне Бога, не просто да идваме в храма, и, както вярвали нашите баби и дядовци, така да вярваме и ние, без да размишляваме. Да, действително, важно е да пазим вярата на своите предци, на своите отци. Но ние също така трябва да разберем: в какво вярваме, как вярваме, защо вярваме именно така. Тези знания ни се дават в Църквата.
Нека да пазим истинското учение на Църквата, дадено ни от нашия Господ Иисус Христос, проповядвано от Неговите апостоли и утвърдено от светите отци на Вселенските Събори. Да бъдем всички единнни, както се молел за това нашият Господ и Бог Иисус Христос. Амин.