Равнопоставеност между вероизповеданията. Следвай какво си щеш: будизъм, хиндуизъм, ламаизъм, адвентизъм, лютеранство, мормонство, кришнаитство и проч. с многоточ., воля твоя. На тях всички полага се да оказва държабата зачитане. Моя скромност не го оспорвам, отричам, само нещинко припомням. И то е, че не всички вери са еднакво заслужили към народа наш насущний. Това нужно е добре да го знаем и още по-добре помним. През краткотрайното, едва полухилядолетно турско културно присъствие, заради православието унищожени са безчет българи. Че кой ще да е сторил туй огромно злодейство, щом са те мирно съжителствали с мохамедани? Имената на повечето не са оцелели. Но само светиите българи в Православната Църква са над 160. А светец не се току тъй става.
По време на Римската империя, кога християни са жестоко преследвани, деди наши понесли са многобройни жертви, пак никога не ще научим поне прибизително колко. Византийската империя също пролива наша кръв, кога взело е връх иконоборството. В кратце, со кротце, па и неопровержимост: не с благи думи отстоявали сме християнството, а с десетки, стотици хиляди човешки животи. Сиреч вършили сме каквото Иисус казва: „по плодовете им ще ги познаете“ (Maтей, 7:16). Колко мъченици за Словото умрели са от редовете на тукашни протестанти? Късно се явиха они между нас, а и закриляни от могъщи държави, та не са били изтезавани. А будисти, кришнаити и тям подобни друговерци? Едно е волно да пееш в градска градина„Харе Кришна, харе Кришна“ (в най-лошия случай ще чуеш как подигравчия мимиходом вметва „Ха да кръшна, ха да не кръшна“), съвсем друго е да те скъсят ятаганом откъм главата.
В соца партията разруши само православни храмове, на мюсюлмански, юдейски не посегна. Обругаха (сторвайки ги обори, складове) единствено православни. Другарята избиха, по непълни сведения, над 260 православни духовници (свещеници, монаси), иноверците бяха пощадени. А прибавим ли умрелите ради унижения, гаври (комунисти ги яхат по улици, скубят им брадите, викат им „Попее, свърши твойта, сега ще работиш с трудовия народ!“), българското Православие губи около 300 невинни души. За католиците умира свещеник Евгени Босилков.
Защо богоборската бесовщина, развихрена от марксисти подир славния и героичен 9-и, бе насочена изключително срещу Православието? Елементарно, Уотсън. В София има военни мисии, посолства на католически, протестантски държави, все още съюзници на SSCP, та другарята внимават да не сгазят лука, заобикалят иноверски църкви, служители, а издевателстват над беззащитни православни. Кой би въздигнал глас в тяхна закрила? Най-многолюдната православна общност е силом, зверски, съветясала/комунясала (чети сатанясала), не е в състояние зъб да обели, а и как, щом в нейната страна изтребени са стотици хиляди свещеници, монаси, певци. Другарята развихрят своите безчинства, понеже имат всемогъщото покровителство на КПSS. Православните Румъния, Сърбия са тоже под сталински ботуш, а Гърция, имайки пред вид умонепостижимото й българомразство, пред вестта за убиването на българи от българи ще да е потривала радостно ръце. Изхождайки от тия неопроврежими факти, ще кажа следното.
Равнопоставеност по избор на вероизповедания да, равнопоставеност по заслуги към България, към българския народ, към българската култура: не, по най-проста причина: истината. Пък тя се измерва не само с човешки бития, а и с приноси в българската държавност, книжовност, в кратце национална културна самоличност. Нека съвсем безпристрастно турим на едно блюдо всичко сторено за Мати Болгария от православни во главе с равноапостолите Кирил и Методий, а на съседното направено от нявгашни, сегашни друговерци, па да видим кое ще удари дъно, сиреч натежи в попрището всебългарско за неговото оцеляване, развитие, уякчаване, утвърждаване. Всички жени заслужават уважение и трябва да им го изявяваме, но, но: една е теб под сърце девет месеца носила, родила, отгледала, ней, ней, ней ти дължиш - ако си добър син - повече признание, обич от колкото към останалите, което ни най-малко значи да ги презираш, мразиш, а: всекиму заслуженото, нищо повече и нищо по-малко. Такова трябва да е отношението ни към вероизповеданията: някои тук идват като при опечена баница и сакат еднакви парчета от нея. Къде бяхте, мои драги, кога тук ради Вярата глави се режеха? Какво би рекъл, ако у дома ти влезе някой, та предяви права за равнопоставеност в ползването, не би ли му възразил „Чакай бе, аз съм се трепал тоя дом да го съградя, ти в него идваш без един ден да си му работил, как става това?“ Повтарям: уважение всекиму, ала не уравниловъчно, сиреч несправедливо, а според заслугите: ако искаме да бъдем честни. През турско робство българи бивали мъчени, посичани, загдето отстоявали вярата си, колцина иноверци претърпели са еднаква участ? Не бива това да го забравяме, премълчаваме, не би било почтено към паметта на загинали, че да има днес България.