В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние празнуваме днес Въздвижението на Честния Кръст Господен и затова всички наши мисли са насочени към кръста. През цялата история на християнството кръстът винаги се е намирал в центъра на вниманието на християните, защото проникването в тайната и смисъла на кръста помага на хората да намерят истинския смисъл на живота.
У преподобни Ефрем Сирин намираме следните думи: „Кръстът разрушава идолите”. Преподобният знаел за какво говори - той живеел в постезическа епоха, когато последствията от езичеството още били очевидни и в живота на хората, и в тогавашната култура; но той знаел, че християнската вяра разрушила идолите и хората, оставили идолите, започнали да се покланят на Светия и Животворящ Кръст Господен
Какво представлява идолът? Идолът – това е лъжлива ценност, която с човешката фантазия, или поради предразсъдъци, или поради зли внушения отвън се въздига в ранг на абсолютна ценност, изискваща поклонение. Именно така се създавали древните езически богове и хората се покланяли на ръкотворни истукани като въплъщение на абсолютната ценност, докато тези идоли не били съкрушени с вярата Христова.
Така е било в древността, а какво пък е ставало в по-късно време? И в по-късно време се запазила традицията да се покланят на лъжливи ценности. А за да се поклониш на лъжлива ценност, все пак е нужно да я абсолютизираш, т.е. да я направиш абсолютно неоспорима, която от никой не се оспорва и изисква само поклонение. Така на мястото на ръкотворните истукани започнали да се появяват истукани от друг род – плодове на човешки мисли, разсъждения, философски построения. И ние знаем, че нерядко политическите концепции, политическите идеи са ставали такива идоли, които изисквали пълно подчинение и почти религиозно поклонение. Не така отдавна и нашата страна се освободи от поклонението на подобни идеологически идоли, и дай Боже, нашият народ никога повече да не се съблазни от нещо подобно.
Но така било не само в нашата страна. Ние знаем, че политическите идеи нерядко се формулират и се предават на хората по такъв начин, че да убедят човешкия род, че поредната идея е апогей на човешката мисъл и да я следваме, значи да построим благополучно, процъфтяващо и справедливо общество. И отново, както в нашето недалечно национално минало, така вече в планетарни мащаби се развива поклонение на някой идол, който се нарича съвременно общество, сякаш съвременното общество вече е достигнало максимума в своето развитие и повече след това нищо не ще последват. Скланят хората да приемат всичко това на вяра и да се покланят като на идол; опитите да оспорят идолопоклонството предизвикват ожесточена съпротива и ние знаем: мнозинството войни и революции, и в миналото, и в наши дни, стават, защото някой е поискал да създаде нов идол и да застави множеството хора да му се поклонят.
Но има и друг идол – това е богатството. Богатството привлича човека, защото му придава сила, разширява неговите възможности. Действително, богатството позволява да постига това, което му се иска, а човек най-често желае успех и наслади. Успехът без наслади – вече е непълен успех, но когато успехът позволява да се наслаждаваш във всичко, възниква още един идол - пустотата, на която хората нерядко посвещават целия си живот, отдават всичките си сили.
Но свети преподобни Ефрем казва: „Кръстът разрушава идолите”. Никаква идеология, оспорваща господстващата в едно или друго място, в едно или друго време, не е способна да разруши идола, - просто един идол се заменя с друго. А кръстът Господен разрушава всеки идол, защото, взирайки се в кръста, ние разбираме: не със сила, не с пари, не с власт, не с наслади били победени греха, дявола и смъртта, но чрез Христос, Който приел образ на раб и възлязъл на кръста, та със Своята жертва да изкупи нашите грехове и да спаси целия човешки род.
Именно подвигът на Христа разпнатия, отдал Своя живот заради другите, съкрушил и съкрушава днес всички идоли. И ако ние искаме да бъдем свободни от идолопоклонството, понякога почти незабележимо проникващо в нашето съзнание и в нашия живот, ние трябва крепко да се държим за православната вяра, да изповядваме Господа Иисуса Христа разпнатия за свой Спасител и Бог, с Неговото учение да подхранваме своя разум и своето сърце и с това да придобием голяма свобода от всякакво човешко внушение, от всякакви идоли, които се създават за поредното заробване на хората.
Когато преподобни Ефрем казал, че кръстът разрушава идолите, той имал предвид не само победата на християнството над езичеството, но прозрял голямата, вече извънисторическа победа на Христа разпнатия над всякакво човешко идолопоклонство, което непременно влече след себе си освобождението на човека, истинската свобода от робството на греха и идолите, свобода, която изпълва със щастие, със смисъл нашия земен живот и отваря пред нас вратата на вечността.
Нека кръстът Христов не само да ни предпазва от вражеските сили, но и да изпълва нашия живот с голям смисъл, отварящ дверите на Божественото Царство. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев