В имeто на Отца и Сина, и Светия Дух! Днес, в неделята след Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст, звучи Евангелието от Марк, където Господ на всеки от нас казва следните думи: „който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси” (Мк. 8:34-35).
А следващото евангелско четиво ни говори за най-главната заповед, която всички ние, християни, много добре знаем. Ние често я слушаме, срещаме се с нея в Евангелието, но знаем ние, по-скоро, не нея, а – за нея. Знаем, че най-главната заповед – това е възлюбим Господа Бога своего с всичкото си сърце и всичката си душа, с всичката си сила, с всичките си мисли, а своя ближен – като самия себе си (вж. Мат. 22:37-39).
Но нима може да заповядате на някого да обича? Нима може да обичаме по заповед? Нима може да принудим към любов, да заставим да обичаме, да направим любовта някакво задължение? Даже заповедта за любовта е невъзможно да възприемаме като задължение: невъзможно е ето така просто да опитаме и да заобичаме Бога... ето така да напрегнем всички свои сили, всичкото си съзнание… Не, невъзможно е!
Как тогава да заобичаме?
Някои мислят, че трябва да направят нещо специално, за да заобичат Бога: например, да изчетат много молитви, или да спазват някакви особени пости, или да спят на земята, да се хранят оскъдно, - т. е. да водят много суров аскетичен начин на живот. Мнозина се опитвали да постъпват така… и нищо не се получавало, защото с никаква методика, с никаква практика не можеш да пробудиш в себе си любов. Любовта не ще се роди в душата от някакви външни действия.
А ето Евангелието казва: „Ако искаш да вървиш след Мене…”. А това е много важен въпрос: „Искаш ли да вървиш след Мене? Искаш ли да бъдеш с Мене? Искаш ли да Ме обичаш?” Ето, ако искаш – откажи се от себе си… Ето, в какво се състои работата! Ето, оказва се, че не що пречи, че е преграда за тази любов!
Отхвърли себе си… това са много страшни думи. Много неприятно е да ги слушаме. А Евангелието продължава много сурово: отречи се от себе си, вземи кръста си, погуби душата си… Някак си ни става неудобно от тези думи.
Но, от друга страна, ако човек обича някого истински, нима мисли за себе си? Нима той помни себе си, ако е обикнал с цялото си сърце, с всичките си мисли и с цялата си душа? Нали се е случва подобно нещо с нас! Нима може да помниш себе си, да пресмяташ своята изгода, да решаваш някакви свои проблеми, мислено да се намираш някъде на съвсем друго място, когато си заедно с този, когото си заобичал? Очевидно не. Истинската любов е ето такава. Някога ти си обикнал някого, ти вече си забравил за себе си. Всъщност ето това е да се отречеш от себе си, когато ти си способен да забравиш за себе си, да се отречеш от себе си заради любимия.
Христос за това и казва: „Ако ти искаш това, тогава върви след Мене, взел своя кръст”. А кръстът е не само в това негативно значение, което ние обикновено влагаме в тази дума. Ние свързваме с кръста нашите неуспехи, ние свързваме с кръста нашите загуби, ние свързваме с кръста всички мрачни и тежки житейски обстоятелства, които се струпват върху плещите ни. А нали това не е истина! Нали кръстът – това е Евангелието! Ето отворения словесно за нас Кръст – това е Словото Божие, радостното, великото, оживяващото Слово на Живота! Чрез Кръста идва радост за целия свят, защото това е слово за Самия наш Господ Иисус Христос.
Затова когато Господ призовава да вземем кръста си, Той казва: „Отворете за себе си Евангелието истински и се постарайте да живеете с него!” Ето какво значи да възлюбиш Господа Бога своего с цялото си сърце, с всичкия си разум, с всичките си помисли. Е, а ако ти опиташ да направиш това, ако у тебе това, макар един път, малко се е получило, тогава ти, разбира се, ще смогнеш да заобичаш и своя ближен като самия себе си. Амин.
Превод : Иконом Йоан Карамихалев