.jpg){kind=link}
Днес ние почитаме паметта на светите отци от Седмия Вселенски Събор. Мнозина питат, а какво толкова са направили,че ги почитаме почти 12 века. И защо отделяме толкова внимание на Вселенските Събори?
Трябва да кажем, че Вселенските Събори се провеждали с цел формулиране на основните догматически истини. Като правило, това ставало в отговор на появата на една или друга ерес. Подобна била ситуацията и със Седмия Вселенски Събор. Църквата около два века се борила с иконоборчеството - движение, насочено против почитането на иконите.
Идеолозите на това движение неправилно разбрали заповедта „не си прави кумир” и я довели до логически абсурд. Те считали светите икони за кумири, т. е. за идоли. За съжаление, в този момент в Църквата имало някои крайности, свързани с почитането на иконите. Някои вярващи избирали икони за кръстници на своите деца, а свещеници понякога изтъргвали бои от иконите и ги добавяли в Чашата с Причастие. Поради тази причина Църквата два века пребивавала в плен на иконоборчеството. Иконите се унищожавали, разчупвали на части, а почитателите на иконите пращали на заточение. В тази сложна ситуация Църквата трябвало да даде отговор на въпроса какво представлява почитането на светите икони.
И отговорът бил даден. Свети Йоан Дамаскин обяснил, че трябва да се различават служение и поклонение. Да служим може само на Бога, а да се покланяме може и на образа, т. е. да почитаме това, което ни напомня за Него. Също така той обяснил главния принцип на иконопочитанието: от образа към Първообраза. Това значи, че ние, православните християни, се покланяме не на боята, не на дъската и не на майсторството на художника, а мислено обръщаме своите погледи към Първообраза, т. е. към Господа.
Оттогава са минали 12 века, но мнозина въпреки това обвиняват християните в иконопочитание ,макар правилното почитане на иконите, към което се придържа Църквата, не нарушава заповедта „не си прави кумир”.
Скъпи братя и сестри, ние с вас живеем в сложно време и в сложен свят, затова трябва да бъдем готови да защитаваме своята вяра от всякакви нападки. И, разбира се, трябва да бъдем достойни за паметта на светите отци от Вселенските Събори, които са ни оставили голямо съкровище - православното вероучение.