Скъпи братя и сестри! Сърдечно приветствам и поздравявам всички вас с празника на Архистратига Божи Михаил и на всички Небесни безплътни Сили!
Съгласно учението на Църквата, всеки човек, родил се в този свят, получава при раждането Ангел. По-нататъшният житейски път на човека е свързан със съприкосновение с духовния свят и той придобива още един Ангел при кръщението – заедно с подкрепата и помощта на този небесен покровител, на чието име е наречен в това Тайнство.
Заедно с това, връзката на всеки от нас с нашите Ангели е различна: нали ние привличаме към себе си тези духове, които са ни близки по извършените от нас дела и по тези помисли, с които ние изпълваме нашите сърца, т. е. според нашия начин на живот и мислене. Според преподобни Антоний Велики, ако човек мисли зло, тогава той привлича към себе си силите на злото, съединява се с тях – с падналите духове, с падналите ангели. Ако пък човек мисли за горното – т. е. ако неговото сърце e изпълнено с мисли, насочени към висотата на нравствените идеали на Евангелието, – тогава той се съединява с това чисто, свято, което изпълва и него самия със светлина.
Ако твоето око е светло, тогава и цялото ти тяло, и цялата ти вътрешност също са светли, доколкото окото е огледало за душата. Ако пък то е тъмно – тогава ти сам си в тъмнина. Евангелската притча за сеяча разказва за почвата на нашето сърце: за това какви семена тук засява Господ и какви семена засява падналият ангел. Всеки човек има възможност да се определи с кого е и каква сила призовава той в своя подкрепа. С кого встъпва в съюз, в единение? С кого изгражда дома на своя живот и с кого заема територията на смисъла на своето съществуване?
В чинопоследованието на вечерните и утренните молитви има обръщение към Ангела- Пазител. Навярно, всеки стоящ тук в храма се обръща към своя Ангел. Но колко често прави той това? Какви отношения изгражда с този, който ще го срещне след края на земния пъти и ще го съпровожда до някое условно място на съда? И каква ще бъде тази среща? Какво ще постави в основата на своя живот човекът? Ако тази основа стане за него Божията правда, тогава тук, в този свят за човека ще е необходимо да потърпи и да понесе трудности. Понеже е невъзможно без преодоляване на тези трудности, сложности, имащи отношение към нашите греховни привички и навици, невъзможно е без преодоляване на тези склонности да се обновим, да се очистим, да се обожим.
Нашето паднало естество изисква жертви. И ако ние се съединяваме мислено и действено с падналите ангели, тогава и очакванията ни, и целите ни са осквернени. Ето защо именно Църквата е това място, където идвайки, човек постепенно върви към светлината. И колкото по-бързо той се приближава към тази светлина, толкова повече става за него видна собствената му замърсеност. Ако рядко идва тук, ако не подхожда с духовно внимание към своя живот, тогава твърде често човек счита себе си за добър. Е, или повече или по-малко. Прилично.
Преподобни Серафим Саровски, разсъждавайки за себе си, писал: „Прости ми, Господи, защото аз съм блудник, лъжец и крадец”. Такава близост към Светлината, че даже малък миг от своето несъвършенство той възприемал като най-дълбок порок. Ние пък, пребивавайки в безхаберие, нерядко въобще не мислим в тази посока. Даже четейки страници от литературата, призвана да ни подготви за покаяние, тя можем въобще да не докосне сърцето ни и да не забележим за себе си най-дълбокото състояние на духовна деградация. Светите отци наричат начало на оздравяването именно признаването на своята болест. Понеже аз не считам себе си за лош и погиващ, Христос не ми е нужен. Нали Той е Спасител, и, според учението на Църквата, Той дошъл на земята именно, защото никой освен Бога не може да въздигне човека. А после следва доброволната и свободна готовност на човека да се довери на Бога. Именно в това помагат на човека Ангелите, но те, бидейки вестители Божии, не натрапват на човека волята Божия. Те само му я предлагат.
Съгласно учението на Църквата, има четири източника, откъдето мисълта идва към човека, в неговото сърце: от Бога, от Ангела-Пазител, от нашето паднало човешко естество и от дявола. И по-нататък човек се учи – или пък нехае да познава смисъла на написаното, да постигне желаното в живота си, да се измени, да се изправи. Осъзнал своята лошотия, призовавайки Господа на помощ, подкрепян от Ангелите, този човек върви към светлината. Ако пък не върши нещо подобно, той пада, той не стои на едно място. И, падайки, се самозалъгва, че се движи. Такива са правилата, законите на Божия свят. Истината е горчива. Но, вкусил от горчивото лекарство, човек намира сладост, защото тази сладост е свързана с истината. И истината там е Христос.
У апостол Павел срещаме следните думи: „В последните времена хората ще започнат да си избират учители според нравствената развала – тези, които имат сила и злоба, които са обладани от страсти и оправдават беззаконията си”.
Днес е празникът на Духовете на светлината. И в сърцето на всеки човек в този ден непременно ще има отклик – или готовност да се издигне нагоре, т. е. на върха, или да върви надолу. Понеже няма средно положение.
Дай ни, Господи, утвърдили се в готовността да вървим нагоре, да се учим на това изкуство в Православната Църква. Поздравявам всички вас с празника!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев