“И когато се приближи и видя града, заплака за него”. (Лука 19:41)
Братя и сестри!
Когато плаче човек, как постъпваме ние? Отиваме при него, разпитваме го за какво плаче, опитваме се някак-си да го утешим, понякога ни става толкова жал за огорчения човек, че ни се струва, че сме готови да отдадем душата си, за да облекчим неговата горест. Така и днес да отидем при Господа и да го попитаме:”Господи, защо плачеш?”
За какво е плакал Господ в деня на своето влизане в Иерусалим? Господ е вездесъщ. От неговите всевиждащи очи не може да се укрият не само човешките сърца, но даже спотаената човешка мисъл. И Той със Своите очи, за които е казано в Писанието, че те стократно са по-светли от слънцето и обхващат в полезрението си всички краища на Вселената, взирайки се в хората, предвидял края на Иерусалим. Той знаел, какво очаква този вековен старинен град. Той познавал непостоянството на хората, непостоянството на тълпата, днес посрещаща Го възторжено, а утре искайки Неговото разпъване. Той видял какви ужаси очакват града по време на нашествието на император Тит. Ето защо, предвиждайки ужасите и гибелта на града, Той, взирайки на Иерусалим, плакал за него.
Но Евангелието ни говори и днес, че Господ плаче за него. За какво плаче Господ сега? Нали сега Той не е на земята, в Небесния Иерусалим. Вместо осел, Той е възседнал пламенни серафими, вместо земния Иерусалим, пребивава в неизказана слава отдясно на Бога, и, вместо скромната свита от апостоли, е обкръжен от хиляди по хиляди безплътни духове и небожители. Така че за какво плаче днес Господ?
Той плаче за това, че Го огорчаваме, нерядко се отричаме от него със своите ужасни постъпки и днес хиляди неверници се надсмиват над Него. Той плаче за това, че сърцата ни са се вкаменили, че се отклоняваме от истината и жестоко оскърбяваме Този, Който със Своята Божествена Кръв е изкупил целия човешки род.
Когато Господ влизал в Иерусалим, народът постилал дрехите си, размахвал палмови клонки, а децата възкликвали:”Осанна Сину Давидову!”/Мат.21:9/. Виждаме на иконите, че мъчениците се изобразяват с палмови клонки в ръце. Това е символ на победата над страстите, над плътта – символ, с който ги е увенчал Господ.
Нека се опитаме да победим в себе си нещо лошо. Нашият век е век на обидчивостта и крайното самолюбие. И ето сега, ако ни е нанесена обида от някого, да му простим. Да сдържим себе си, да заставим да утихне страстта на самолюбието. Днес в света се ширят плътските страсти, мнозина се намират във властта на сатаната и в обятията на блудния грях. И ето трябва да победим тези страсти, да се предпазим от тях, трябва да надвием съпътстващото ги безсърдечие макар и с малки добри дела. И ако победим злите навици, заменяйки ги с добри дела, ще поднесем палмова клонка на Христа. Народът, както се говори в Евангелието, възкликвал:”Осанна!, и ние можем да възкликнем към Господа:”Осанна!”, но не с уста, а със сърца, с целия си живот. Какво е това “Осанна”? Това е хвала, прославяне на Бога, както говори ап. Павел:””Всичко, що вършите словом или делом, всичко вършете в името на Господа Иисуса Христа, като благодарите чрез Него на Бога и Отца”/Кол.3:17/.
Така да направим и ние, да Му поднесем палмови клонки – символ на победата над страстите ида възкликнем към Него:”Осанна!” с целия си живот. И тогава Господ ще ни утеши и приласкае, и душите ни ще бъдат живи во веки веков. Амин.