СЛОВО ЗА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

Jesus_washing_disciples'_feet[1] - Copy.jpg

“Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих” /Иоан 13:15/.

Братя и сестри!

На Тайната вечеря Господ Иисус Христос установил великото Евхаристийно Тайнство и Неговите ученици за първи път вкусили Тялото и Кръвта Христови.

Знаменателно е, че преди да извърши това Тайнство, Спасителят умил нозете на Своите ученици и им казал:”Ако, Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих”/Иоан 13:14-15/. По такъв начин Господ показва и на нас и на всички Свои истински последователи какво трябва да правим преди свето Причастие. Ние трябва да проявяваме един към друг трогателно смирение, проникнато от истинска християнска любов.

Впрочем, не само преди свето причастие, но и винаги в нашия живот да проявяваме един към друг истинско Христово смирение. Без смирение ние не можем да се надяваме да получим Божията благодат. “За да се промени човек, - казва един светогорски старец – трябва да дойде Божията благодат, но за дойде благодатта, трябва да се смирим”.

“Господ не открива Себе Си на гордата душа. Гордата душа, казва друг подвижник от Атон – макар и да е изучила всички книги, никога няма да познае Господа, защото чрез своята гордост не дава място в себе си на Светия Дух, а Бог се познава само чрез Светия Дух”.

По-лесно ни е да се смиряваме пред Бога, но много по-трудно ни е да се смиряваме пред ближните си. За това  пречи нашето съзнание за въображаемото ни превъзходство над тях, защото ние се считаме за по-добри от другите, макар да имаме големи недостатъци. Тези недостатъци обаче ние винаги оправдаваме, винаги сме склонни да омаловажим. Затова пък рядко се случва да извиняваме недостатъците на своите ближни. При такова отношение към тях ние никога няма да придобием истинско смирение, каквото ни е показал Господ на Тайната вечеря и каквото Той изисква и от нас, ако искаме да бъдем в единение с Него.

Св. Амвросий Оптински разказва за една християнка, която външно се отличавала с благочестив живот и с благотворителност към бедните, но винаги се смятала за по-добра от другите. Веднъж тя видяла насън Господ Иисус Христос, Който стоял пред голямо множество народ. Спасителят започнал да вика при Себе Си различни хора, предимно от простолюдието. Всеки, който пристъпвал към Христа, Той дарявал с ласката на Своята Божествена любов и възлагал върху него Своите пречисти ръце. Жената все очаквала, че Господ и нея ще повика при Себе Си. Но какъв бил ужасът и, когато видяла, че Той вече престанал да вика, а нея нито веднъж не погледнал и дори отвърнал от нея лице. Тогава тя осъзнала своя грях, разбрала, че тя не е по-добра от другите, а другите са по-добри от нея и са много по-достойни в Божиите очи. Тя изтичала към Христа, паднала в нозете Му, заплакала и започнала да Го моли да и прости греха. А Господ я вдигнал, с любов възложил ръцете Си на нея и и казал:”Ето с такова покаяние, с такива сълзи и смирение трябва винаги да се идва при Мен”.

Братя и сестри, не трябва да считаме себе си за по-издигнати от другите в нравствено отношение. Нека насочваме вниманието си само към собствените си грехове, а не към греховете на ближните. Митарят с никого не се сравнявал, а мислел само за своята греховност, поради което се молел с думите:”Боже, бъди милостив към мене, грешния”. Така трябва да постъпваме и да се смиряваме и ние. Само тогава ще станем по-угодни и близки на нашия Спасител. Само тогава светото Причастие ще ни бъде за изцеление на душите и телата. Амин.