“Помяни и нас, Господи, егда приидеши во царствии Твоем.”
Братя и сестри!
Всяка година на Велики четвъртък четем онези откъси от светото Евангелие, които възпоменават предаването, залавянето, съдът и разпъването на Господа Иисуса Христа. Когато си припомняме трагичните събития от последните дни на земния живот на Спасителя, никой християнин не може да остане равнодушен и да не ги съпреживее с Христа. Сърцата ни спират пред нечовешките страдания, на които е подложен този Праведник, в Когото не намериха при най-щателно разследване никаква вина. Умовете ни немеят пред коварството и изменчивостта на човешката природа. Питаме се: защо Христовите сънародници отхвърлиха и предадоха на най-жестоки мъчения своя Спасител? Откъде се взе злобата, с която приковаха към позорния кръст ръцете, които не спираха да благотворят и благославят? Какво ни кара да обругаваме Доброто и похулваме Истината? Невежество, слепота, страх, гордост...?
Не можем да не се запитаме и ако Иуда, който следваше неотлъчно Своя Учител и слушаше Неговата проповед, Го предаде за тридесет сребърника; ако Петър, станал свидетел на всичките Му чудеса, само за една нощ три пъти се отрече от Него; ако апостолите, които ежедневно се радваха на близостта Му, Го изоставиха; ако онези, които Го видяха в славата Му, така скоро смениха възгласа “осанна” с “Разпни Го”, то доколко ние, днешните ученици и следовници на Христа, Му оставаме верни? Доколко нашата вяра може да устои на съблазните на света?
Ние сме заобиколени и постоянно атакувани от зловредния дух на неверието. Макар и защитени от богослужението, молитвата и поста, Божията благодат, ние си оставаме потопени в условията на светския живот, затова всичко, което разколеба вярата на непосредствените ученици на Спасителя, когато пред очите им Той бе разпнат на Голготския кръст, може да съблазни и нас сега в света.
Насмешките, подигравките, поруганието, хулите срещу Христа, които съблазниха Неговите ученици и разколебаха вярата им в тържеството на Царя на Славата, са факт и в нашата действителност. И днес пренебрежителното и лековато отношение на света към християнството е изпитание за вярата на неговите последователи. Изпитание, на което тя трудно устоява.
Малко ли хора губят вярата си само, защото мнозинството не вярват? Малко ли хора крият вярата си и се срамуват от нея, защото усещат, че няма да съумеят да я защитят пред агресивното безверие и религиозната индиферентност?
Нима поругаването на вярата и властващата безнравственост не разколебават нашата вяра в Божието всемогъщество? Нима ширещото се беззаконие и правото на силния не накърняват вярата ни в Божията справедливост? Нима насмешката, с която светът гледа на кротостта, смирението, търпението и благочестието, не сломява волята ни да ги постигнем? Нима притворството, двуличието, непостоянството у хората не са истинско изпитание за Любовта?
Все повече тесния път на спасението се превръща за християните в отживяла времето си мечта, само защото мнозинството хора, тържествувайки, шествуват по широкия път на погибелта. Все повече битува сред християните схващането, че Христовите нравствени предписания са само идеал, отнасящ се за малцина отшелници и духовници, но не и за нас, само защото светът има свои закони и в света успяват онези, които следват неговите закони.
И все пак ние сме вярващи, и все пак се определяме като християни. Макар и слаби, макар и немощни, макар и колебаещи се във вярата и отстъпващи от нея, и падащи в грях, ние все пак сме в Църквата, все пак не сме, като “другите, които нямат надежда”/1 Сол.4:13/, все пак можем да се спасим, ако смирено, с покаяние пристъпим към кръста Господен, ако пристъпим с цялото съзнание за нищожността на разкаянието си, за вкаменелостта на сърцето си, за духовната си нищета и окаяния си живот.
Нека мислено изкачим Голгота с Христа, да отворим очите си и видим сред позора, кръвта и раните Спасителя, озарен от слава, Победителя на злото Господа и Бога, Който не залязва в страдания и смърт, но чрез страдания и смърт влиза в слава. С най-дълбоко смирение, с надежда и любов да Го помолим, както благоразумния разбойник на кръста:”Спомни си за нас, Господи, когато дойдеш в царството Си”/Лука 23:42:. Амин.