Днес е празникът Сретение Господне и Църквата възпоменава важно събитие в земния живот на нашия Господ Иисус Христос.
В 40-я ден след раждането Богомладенецът бил донесен от родителите си в Йерусалимския храм за посвещаване на Господа и принасяне на благодарствена и очистителна жертва. Пресвятата Дева, Майката Божия поради Своето смирение се подчинила на закона.
В същото време в Йерусалим живеел праведният старец Симеон. Той имал откровение, че няма да умре, докато не види Христа Спасителя. Старецът дошъл по воля Божия в храма тогава, когато Пресветата Дева и праведният Йосиф донесли тук Младенеца Иисус, за да изпълнят обряда. Богоприемецът Симеон взел Богомладенеца в ръце и изрекъл пророчество за Спасителя на света: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля!”.
В храма била също така 84-годишната вдовица Анна пророчица, която не излизала от храма. И тя в същото време, пристъпвайки, славела Господа.
Последните праведници на Ветхия Завета – праведният Симеон и Анна пророчица се удостоили да посрещнат в храма Носителя на Новия Завет.
Празникът Сретение Господне е най-древният празник на християнската Църква.
Най-напред, той ни учи на послушание. Божията Майка дошла в храма, за да представи Младенеца пред Бога, както изисквал законът, макар Тя да не се нуждаела от жертви и очистване, нито пък Той се нуждаел да бъде представен пред Бога. Този обичай за Посвещаване младенците на Господа преминал и в Църквата Господня: детето да се кръсти на 40-я ден след раждането в памет за Сретение Господне. Посвещаването ни на Бога има огромно значение. Ние не просто сме някакви хора, ние сме кръстени в името на Отца и Сина и Светия Дух и всеки от нас по благодат е цар и свещеник. И за Бога е важно какво представлява по себе си нашата душа. Ние винаги се намираме пред очите Господни, макар да забравяме понякога за това. И даже в храма си позволяваме да се държим неподобаващо: разговаряме, бутаме се и пр. Затова трябва постоянно да обръщаме мисълта си към Бога, да помним, че сме деца на Небесния Цар и сме посветени на Бога. Ако винаги пазим паметта за Господа, а това е непрестанната молитва, тогава никога няма да съгрешим. Сретение Господне ни научава на постоянно предстоене пред Бога.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев