_1.jpg){kind=link}
Така се нарича една от чудотворните икони на Богородица, лекуваща молители. Не съм чувал другаде това обозначение да бива употребявано. Срещаме целител, целителка, изцелител, изцелителка, изцеление, изцеляване, изцеляващ/а/о/и, изцелен/а/о/и, целителен/на/но/ни, целя. Кой незнайник е проявил такъв изтънчен/отсенен езикоусет, че съумял да измисли дума, в състояние да указва един единствен свой носител? Целителки много, Целителница една. Как да се не възхищавам на тая и ней подобни сполуки? Те са ми достъпни в два вида четива: православни и народотворчески, затуй обичам в них да заничам, услада е за мен, дето по съкровената българска реч се прехласвам и възторгвам.
Ето към горното прибавък: отново Матер Божия, но тоя път обозначение още по-дълго и необичайно: Скоропомощница. Защо, как тъй хем скоростна, хем помощница, каква е пък тая работа? Обяснението гласи, че въпросната икона е предназначена люде пред нея да молят за бърза, спешна и неотложна помощ, което разтълкува неповторимото нейно име. Нали двете изображения са православни, Целителница и Скоропомощниица явно ги дължим на духовници. Случаят ме кара да се запитам колко ли хиляди, хиляди, хиляди читави слова целокупно дарила ни е – на ползу роду – Църквата Майка, започвайки от подвига на св. св. Кирил и Методий, та до час днешен?
Ще ли го някога целокупно, изчерпателно разберем или все тъй ще тънем в невежество, разумявай неблагодарност? Тя пречи да изпитваме дълбока, искрена, синовно-дъщерна благодарност за безценния широкообхватен духовен принос в отстояване и възвисяване на всебългарщината. И още: тая неизмерима заслуга се определя не само чрез количеството буквопостроения, но и от неговото естество: понятни, ясни, точни, смислоотсенени, изтънчени в своята оразличеност, сред туй огромно множество няма ни една мръснишка дума и не току тъй дядо Вазов, боравил с ненадминуеми 48 000 слова, е зован не инакояче, а патриарх на отечествената книжовност и не друг, а той нарича говора ни мил език свещен на моите деди.
Къде извън лоното на Православието ще намерим преизобилие с думи от порядъка на песнословя, многоплачевен, боговерие, страстотерпец, смиреномъдрие, онагледяващи високо езикомайсторство? Четейки такива образци благоуханен мед ми капе на душата и се покланям до земи пред вцърковените непознати/познати словотворци, чиито изделия, сторени по Боговдъхновение, ми дават красота, услада, насърчение да следвам чистия им пример, укрепват моята вяра в настоящето и предстоящето на българите като брой люде, бит и духовност. Па си мисля: съществува музиколечение, дали по сходство един ден ще има тоже словолечение, прилагано чрез подбрани думи, оказващи положително въздействие върху душевното, умствено, телесно състояние на тогова, оногова, все едно благо слънце озарява болник? Ала що са думите Господни освен ненадминуемо по целебна мощ Словолечение?