“Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се” /Филип.4:4/.
Братя и сестри!
Сърцето на християнина, претоварено от всекидневните грижи и от житейската злоба, неволно се изпълва с радост и става особено разположено да дели тази радост с другите в дните на духовни тържества, когато си спомня за великите Божии благодеяния, явени на човешкия род чрез нашия Господ Иисус Христос. В реда на тези тържества без съмнение, най-високо място заема светлият празник Възкресение Христово.
Радостта на християнина винаги, а особено в тези пасхални дни, трябва да бъде радост в Господа/Филип.4:4/, а не земна радост, предвкусваща предстоящи чувствени утешения в ядене и пиене, в развлечения и забави. Духовната радост възниква не от това, че ние празнуваме заедно с нашите близки и приятели и по такъв начин се създава някаква празнична атмосфера, не от това, че ние се обличаме празнично, ходим си един друг на гости и готвим най-вкусни ястия. Всичко това не е задължително и ни се позволява от Църквата заради нашите немощи. Някои древни подвижници постили цяла година, но пасхалната радост винаги изпълвала техните сърца.
Един подвижник живял със своя ученик в пустинята. Наближавал празникът Пасха, и ученикът, желаейки да се погрижи за празничния обяд, за “утешението”, както това се нарича в монашеските устави, казал на своя наставник, очаквайки съответна реакция:”Отец, утре е Пасха”. А той въздигнал ръце към небето, започнал да се моли и престоял няколко денонощия в състояние на възхищение на ума, забравил за всичко земно. Когато той дошъл на себе си, ученикът го попитал:”Отец, къде беше ти?” Наставникът отговорил:”Аз посрещах Пасха”. Смисълът не е в празничната трапеза, а в духовното съпреживяване, във вярата, която, макар да е нещо интимно, раждащо се в нашата душа, се придобива с усилия.
Как е нужна Пасха на измъчения от отчаяние и тъга съвременен човек! Още повече на нас, християните, защото по думите на Апостола: Ако няма Възкресение, “ние сме най-окаяни от всички човеци”/1 Кор.15:19/.
Но как ни е трудно понякога да преживеем, да възприемем пасхалната радост. Този празник с цялата си очевидност явява на нас християните, че “светлината в мрака свети, мракът не я обзе”. Но светът около нас все повече се сгромолясва в пропастта на греха и погибелта, често ни завладяват страхове и скърби, смутове и колебания, безрадостното всекидневие ни поглъща и ни се струва, че тъмнината побеждава светлината, че греховната смърт заличава всеки живот и всяка радост. Но това не е така, трябва да помним, че макар победата на Христа над смъртта вече да е извършена веднъж и завинаги, тя, както в историческите съдбини на света, така и във временното развитие на нашия живот трябва да се осъществява с непрестанна борба, с напрежение, с творческия подвиг на вярата.”В мира скръбни ще бъдете, - предупреждава ни Спасителят - но дерзайте:Аз победих света”.
Както в началото на поста, така и сега, в пасхалната светлина, Църквата ни призовава да забравим всички огорчения и обиди. В тази светлина трябва да изчезнат всички лоши чувства, защото само този, за когото Възкресението е реалност, може действително да прости, защото той усеща себе си вън от властта на смъртта и греха и вече не се бои от нищо. Само тогава достойно ще празнуваме деня на Христовото Възкресение, когато в този ден се просветим от тържеството на Христовата любов и не само привидно или лицемерно, но сърдечно и искрено простим не тези, които ни ненавиждат и мразят. Само тогава нашата радост ще бъде радост в Господа и нашето празнуване ще бъде действителен израз на нашето братско общение в името на Възкръсналия Спасител. Амин.