Цветница е. Вървя, като всички други хора по центъра на София, с върбови клонки в ръка. И се питам: променило ли се е нещо от Христовите времена насам в човешката склонност да прославяме силния и можещия и да му викаме "осанна", а в слабостта и немощта му да го забравяме и да нехаем за него, че дори да пригласяме на викащите "разпни го", да го отричаме, да го бичуваме с думи, а и от завист и страх да го предаваме и да желаем края на величието и славата му?
Не сме ли все така изменчиви и по отношение на близките си, към които сме добре настроени, когато отговарят на очакванията и към които се ожесточеваме щом в нещо не ни угодят?
Нашата вяра и любовта ни към Господа само в дни на благоденствие, радост и чест ли са или и в дни на изпитания? Ако преминаваме през житейски незгоди, през болести, лишения, лични Голготи, какво казваме: "Слава Богу!" или "къде е Бог, щом не ми помага?" Славим ли Бога, когато не ни показва силата и щедростта Си или казваме "няма Бог"?
Вървя с върбови клонки по улиците на града и се питам: осъзнавам ли наистина какво честваме днес? Осъзнавам ли, че Христос е възкресил човек, който от четири дена е бил мъртъв и вече се е разлагал? Осъзнавам ли наистина в какво вярвам?
Всички, които са били там и са станали свидетели на чудото край Витания, са знаели от кога е погребан Лазар, усещали са миризмата от разлагащия му се труп, но са видели с очите си как след "Лазаре, излез!" на Господа, мъртвият за всички Лазар излязъл от гроба и, според преданието, после години служил на Бога.
Жителите на Йерусалим, се радвали, ликували и възхвалявали Христос при влизането Му в града, защото възкресявайки Лазар, Той победил смъртта. А ние какво славим днес и в какво вярваме? Вярваме ли наистина, че след смъртта и Възкресението Си е слязъл в ада и е извел от там старозаветните праведници - праведниците починали преди Неговото раждане в плът, кръстна смърт и славно Възкресение? Вярваме ли, че пътят към Царството Божие вече е отворен за всеки, който вярва в Него и живее в Него? Такава ли е нашата вяра, че с всяко свое решение, действие, мисъл дори да се приближаваме към тази цел - Царството Божие и Неговата правда?