Слушах днес евангелския текст за Вход Господен в Йерусалим и ми направи впечатление едно изречение върху което не бях се замисляла: "понеже ти не узна времето, когато беше посетен".
Когато се приближил към Йерусалим, Господ видял града и се разплакал, защото предузнал разорението, разрушението, което го очаква, погрома, който предстои над неговите жители и тогава изрича думите: "понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен".
За какво посещение говори? Господ има предвид своето посещение в Йерусалим, посещението на Единородния Син Божии роден в плът, за да изкупи греховете ни, за да победи смъртта и отвори за всички нас дверите на Царството Божие за вечен живот. Говори за това, че жителите на града не са Го разпознали като такъв, а са очаквали от Него да ги избави от властта на римляните. Очаква ли са спасение в този свят, а не във вечността. Може би, научавайки за възкресението на мъртвия от четири дена Лазар, което Иисус извършил предния ден, са очаквали да ги дари с вечен живот тук на земята, да ги освободи от страха от смъртта.
Посрещнали са Го като земен цар, а не като Бог и само дни по-късно са викали "разни го!", осмивали са Го, охулвали са Го, бичували са Го с думи...
Разорението на Йерусалим до степен "камък върху камък да не остане" е отплатата за това неузнаване на Божието посещение. И се питам: разпознаваме ли ние Божиите посещения в своя живот? Благодарни ли сме за тях? Изричаме ли "Слава Богу", отдавайки слава и чест на Господа за тези Негови посещения в живота ни?
А Божиите посещения са всеки човек, който се изпречва на житейския ни път с неговите нужди от помощ, утеха, подкрепа, от добра дума, от усмивка, от проява на любов; Божиите посещения са и болестите, скърбите, лишенията, всички изпитания в живота ни, които Бог допуска, за да се разкрият пред самите нас недъзите на душата ни: нашето маловерие, липсата на търпение, привързаността ни към материални блага, липсата на милост, на състрадание към другите, завистта и т. н. от които недъзи своевременно трябва да се избавим; Божиите посещения са и всички онези прекрасни неща в живота ни, които Бог даром ни дава, а ние незабелязваме и не благодарим.
И се питам, ако не разпознаваме Божиите посещения в нашия живот и не ги посрещаме подобаващо, какво очаква нас и живота ни? Страшно е и да се помисли!