В Свещеното Писание четем: „Слепи фарисеино, очисти първом изотвътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън“. И сякаш упрекът е недостатъчно силен, ето го продължен: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, загдето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота“ (Матей 23:26, 27). Осъдителната присъда изрекъл не кой да е, а от Самси Всеизбавителят Иисус Христос, Синът Божи. Повелята може да бъде отнесена и към днешното състояние на езика нам насущний, той е оприличим с упоменатите две съдини. Както чашата и блюдото (човекът) трябва да бъдат изчистени отвътре и това е от първенствуващо значение, по същия начин следва да прочистим от инородни налепи речта си. Понеже не го правим, равнозначим с фарисеи, при туй слепи, както ги окачествява Спасителят.
Знайно, говорът ни мил е творение задружно, та нека всеки от нас, носителите му, с ръка на сърце запита себе си: аз сляп фарисеин ли съм, лицемерец досежно речта ни омайна, сладка, родна. Сиреч дали я чистя първом изотвътре или немаря с равнодушие? И още: вълнува ли ме нейната чистота, вътрешна и външна, подходът към тях, как постъпвам лично аз? Грижа ли ми е дали моето(нашето) говорене/писане съдържа „всяка нечистота“? Преизобилието с готовляци/дошляци/навляци/вносляци/иноземци/другородци/вносотии е ли нечистота? Ако да, защо, ако не, защо?
Човек не избира кой ще му е баща, коя пък майка, ни кога, къде ще се роди, никой не го пита да чуе неговите желания. Същото важи за езика, на който ще проговори, пак нямаме собствен избор. Нещо повече: още не си човек, а едва негов зародиш, плод, но към петия месец в майчината утроба ти прочуваш. Значи си българочуващ преди да станеш българоговорещ и българин. По твоя воля или ради други обстоятелства може да научиш още езици, но Бог решава кой да ти е основополагащият. Това онагледява колко важна е първоезиковостта, от там и голямата отговорност към нея. Ето защо не бива да безхаберничим, повтарям, към нея, а то включва отношението спрямо чистотата ѝ, умствено-изказова: блюдото първо да е чисто изотвътре, в него да не допускаме мръсота. Вярно, мием, къпем, перем, тоест обгрижваме отвън чашата, оприличима с всекиго, а вътрешността, същността оставяме на второ място. Тя не те ли интересува, щом я изказваш с думи вънкашни, които нямат нищо общо с твоята родина?