СЛОВО ЗА СРЯДА НА СВЕТЛАТА СЕДМИЦА

apostles[1] - Copy.jpg

“На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му. И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий. Като чуха от него тия думи двамата ученици отидоха подир Иисуса”/Иоан 1:35-37/.

Братя и сестри!

Евангелието ни разказва днес за първите Господни ученици, а книгата Деяния на светите апостоли – за това, как те за пръв път излезли на проповед. Между тези две събития имало не повече от три години. През цялото това време апостолите били неотлъчно с Христа, много чули, много видели, и сами се сподобили с благодатта Божия да изцеляват болни и да изгонват бесове. Но все пак не може да се каже, че за тези три години те видимо се променили. През цялото това време те изпитвали ту съмнения, ту изпадали в недоумения, ту проявявали неразбиране, ту се впускали в спорове. А в последните глави на евангелията виждаме  в тях прояви и на страх, и на боязливост, и на предателство, и на отричане.

Но ето преминали още няколко дни и учениците дръзновено излезли на улицата и пред многочислена тълпа проповядвали за Христа. И ето виждаме, че те са вече други хора: те не се оглеждат назад, не се боят ни от заплахи, ни от страдания, ни от смърт. Какво се случило за тези няколко дни? Техният Учител бил осъден, убит и погребан и изведнъж в третия ден им се явил възкръснал! И не така, както синът на наинската вдовица, или както Лазар, които получили само временна отсрочка. Христос възкръснал, за да не умре вече завинаги; явил се в ново духовно тяло, на което вече никой не може да причини вреда.

Като видели Христовото възкресение, апостолите несъмнено повярвали и в своето бъдещо възкресение; те се избавили от страха пред смъртта, който ги правил роби. Те пребродили цялата земя, възвестявайки, че “тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели”/Деян.2:32/. За апостолите Христос наистина е възкръснал, и затова те наистина станали други. А това означа, че и хората им вярвали и отговаряли:”Наистина Христос възкръсна!” А когато ние с вас казваме :”Христос воскресе!”, то в отговор чуваме:”Ако Той наистина е възкръснал, то защо тогава вие с такава безмерна скръб преживявате кончината на вашите близки?” Ние казваме:”Христос воскресе!”, а в отговор чуваме:”Ако Той наистина е възкръснал, то защо вие не по-малко от нас сте привързани към земното, към тленното, към удобствата на живота, към вещите?” – И ние нямаме какво да отговорим. Ние излизаме пред хората лъжци, защото им възвестяваме най-великото събитие, а сами живеем така, като че ли това събитие никога не се е случвало! А трябва да живеем така, че с целия си живот да убеждаваме хората в Христовото въкресение, така че те да възкликват радостно: “Воистину воскресе!” Амин.