СЛОВО ЗА НЕДЕЛЯ НА ЖЕНИТЕ МИРОНОСИЦИ

Автор:

Прот. Иаков Михайличенко

“След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първияден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце.” (Марк 16:1-2)

Братя и сестри!

За нас, християните, живущи в светлината на вярата Христова, утренното време трябва да бъде особено скъпо за възпоменаване на наистина великото благодеяние, явено ни чрез Възкресението Христово.Ежедневно, при всяко издигане на слънцето, ние трябва да славим Спасителя. Така постъпвали в древността християните; те обичали да се събират сутрин за молитва и славословили Христа, дарувал ни духовната светлина. Великото славословие, намиращо се в състава на утренното богослужение и започващо с възгласа “Слава Тебе, показавшему нам свет”, в древно време винаги се насрочвало към времето, когато първите лъчи на слънцето озарявали земята. Какъв прекрасен и достоен за подражание обичай ! Не ни ли призовава и днес светата Църква с примера на жените мироносици към утренното богослужение и славословие на Христа с дълбокознаменателните слова от пасхалната песен:”като сме станали рано в дълбоката утрин, нека вместо миро да принесем песен на Владиката и да видим Христа, Слънцето на правдата”.

Жените-мироносици, желаещи да помажат пречистото тяло на Спасителя с миро, дошли на гроба Му “много рано”/Мк 16:2/. С приготвените аромати и благовонни масла те излязли от домовете си “докле беше още тъмно”/Ин 20:1/ и дошли на гроба при първото сияние на изгряващото слънце. Видно било голямото усилие на светите жени към доброволното поетото от тях задължение, че те не се побояли да тръгнат в мрака по пустите улици на града, изпълнен с озлобени врагове на Христа, покрай страшната Голгота, към мястото, където бил погребан Спасителя. Този дълг на любовта и усърдието бил наистина благоугоден на Господа и бил възнаграден с това, че възкръсналият Спасител се явил първо не на апостолите, а на жените-мироносици.

Светата Църква подбужда и нас, по примера на жените-мироносици да принесем на Спасителя даровете на нашето усърдие и любов към Него, само че не във веществени аромати, а в благоуханието на нашата молитва, която като тамян от кадилница, се възнася към Божия престол. Ние трябва, по думите на Псалмопевеца, да търсим Бога “от ранни зори”, т.е да бъдем прилежни към изпълнение на молитвения си дълг, да обичаме молитвата и да я изпълняваме неотложно, преди всяко житейско дело. Да се запитаме сега: имаме ли такова усърдие към молитвата и към посещение на Божия храм, че да отложим всички свои дела, да забравим всички неудобства и да оставим своите капризи, да изпълняваме молитвения подвиг търпеливо, с усърдие и любов ? Християнинът, обичащ горещо Божия храм, при звъна на църковната камбана, даже в най-ранна утрин, при неблагоприятно време, при немощ, бърза към Божия храм, идва своевременно, стои благоговейно и не тръгва преди края на службата. Той скърби и страда, когато няма възможност да дойде в храма. Душата му така се стреми към Бога, така копнее за Него, “както кошута жадува за водни потоци”/Пс.41:2/. А християните, лениви към молитва и нехаещи за спасението на душите си, намират най-различни извинения за неидването си в храма. За тях ту службата започва твърде рано и те не могат да се вдигнат от леглата си; ту тя е твърде дълга и те много се уморяват – заради това и закъсняват, не бързайки за началото на службата или пък си тръгват преди края на богослужението. Други не идват в храма поради отдалечеността му от домовете им, поради лошото време, поради немощ, най-много от всичко се отклоняват от посещение на храма поради заетостта си с житейски дела. Всички подобни уговорки са неизвинителни и посочените препятствия за идване в храма Божи лесно могат да бъдат отстранени при наличие на желание и усърдие. Но когато липсва такова усърдие към храма Божи и когато не се осъзнава даже важността му като дом Божи, самото идване в храма, при разсеяно, неблагоговейно стоене в него, не принася душевна полза, а само може да послужи за осъждане. Що се отнася до непосещаването на Божия храм под претекст, че сме потопени в житейски грижи, то такъв претекст направо изразява маловерие и недостатъчна любов към Бога, Който поради неизказаното си снизхождение към нас, грешните, е благоволил да яви Своето особено присъствие в храмовете, приготвил ни е тук благодатна и тайнствена трапеза за утоляване на нашите глад и жажда духовни и ни кани при Себе си на вечеря. Колко неблагоразумно и неблагодарно е от наша страна да се отказваме от това божествено призоваване и да предпочитаме пред него коварните внушения на нашата плът и страстите, влечащи ни из под мирния и благодатен покров на Божия дом към шумното тържище на греховната суета.

Днес обичат да казват, че времето е злато, че времето трябва да се скъпи, но при това съвършено забравят, че времето ни е дадено за подготовка към вечността, а не за устройване на житейския бит. Ако помним добре всичко това, то не бихме считали за загубено време, времето, прекарано в храма, където повече от всичко душите ни могат да се обогатят със спасителните дарове на Божията благодат и оттук да изнесат най-неоцененото за нашия живот благо – Божията милост, без която ние не бихме успели в своите начинания, колкото и да се стараем. Амин.