В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри!
Обикновено в живота считат за практичен този човек, който умее от всички възможности, стоящи пред него, да избере най-изгодната за себе си, от която той би могъл да получи колкото е възможно повече. Ето ние виждаме подвига на мъчениците: на великомъченик Георги Победоносец, чиято памет Църквата празнува днес, на великомъченик Пантелеймон, на великомъчениците Варвара, Екатерина и други. От гледна точка на човека, за когото земното благополучие е по-скъпо от всичко, техният избор е неправилен.
На мъчениците, от една страна – се предлагали всички блага на живота. Великомъченик Георги, например, - бил красавец, от богат знатен род, любимец на царя - имал пред себе си всички условия, за да има в живота успех. Великомъчениците Варвара, Екатерина били ослепителни красавици, те също имали възможност да придобият успех в живота.
От друга страна - пред тях били инструментите за страшни изтезания и мъчителната смърт - в случай, че те не се откажат от вярата в Христа Спасителя. От гледна точка на земното благополучие, изглежда, че избор няма: трябва да спасиш живота си и да се възползваш от неговите блага. Но мъчениците правили избор: от една страна – стояла възможността да имат всички житейски блага, а от друга - страшните изтезания и мъчителната смърт. И те избрали второто, а от първото решително се отказвали. А от духовна гледна точка, от перспективите на вечността, техният избор бил правилен. От най-високата гледна точка, те били много по-практични от своите мъчители – защото те избрали временните страдания, временните изтезания, за да могат след това вечно да се радват с Този, за Когото те отдали живота си.
Разбира се, страшни били тези изтезания, на които били подложени великомъченик Георги и всички свети мъченици, но те издържали всички тези страшни изтезания с помощта на Христа Спасителя. Например, в житието на великомъченик Георги ние четем, че в миговете на най-лютите страдания той неведнъж чувал глас от небето: «Не бой се, Георги, Аз съм с тебе!» - Това му говорил Този, за Когото той се готвил да страда - Сам Господ Иисус Христос, Който му се явявал. И великомъчениците Варвара, Екатерина и много други мъченици, изтерзани, измъчени, окървавени Господ изцелявал така, че те отново засиявали с красотата си. Светите мъченици правели правилния избор, за да наследят неизмеримо повече богатство и слава, отколкото това, което може да им даде тази земна суета.
В днешно време никой не изисква от нас такива кървави подвизи, никой не ни измъчва и заплашва. Но и в наше време не е леко да живееш като истински християнин, защото този, който живее по християнски, постоянно, от всички страни изпитва затруднения, скърби, гонения и притеснения. Но Господ Иисус Христос е казал: «който Ме изповядва пред човеците, него ще изповядам и Аз пред Моя Отец Небесен и пред светите ангели, а който се отрича от Мене пред човеците, от него ще се отрека и Аз пред Божиите ангели”. Защото отхвърлянето на Бога поставя вечния печат на отхвърлянето върху самия човек, ако той не се опомни и покае.
Трябва да се стараем да живеем по християнски, без да обръщаме внимание на всякакви притеснения, насмешки, недоброжелателства и прочие. Който е пожелал да живее по християнски, трябва да помни, че е длъжен да бъде кръстоносец и да бъде готов на всякакъв подвиг, защото Господ е казал в Апокалипсиса: «Бъди верен до смърт и ще ти венеца на живота». Такива са били светите мъченици и такава вярност Господ очаква от всеки от нас.
Страданията на Христовите мъченици превъзхождат всяка мяра на човешките сили. Те не могат да се сравнят с тези малки мъчения, които ние претърпяваме, като последици от нашите собствени страсти, влечащи след себе си терзание на съвестта, разстройство в нашия живот и в този на околните. Ние сме готови да пием с пълни чаши от сладостта на греха, а не желаем да пием горчивите капки на очистителните страдания. Забравяйки колко грехове извършваме пред Бога всеки ден, какво безчислено множество грехове сме извършили през целия си живот, непогрижили се да измолим прошка, ние сме склонни да обвиняваме Бога:”Защо Бог така ни наказва? Ако се налага да изтърпим всичко това, то има ли Бог?”
В навечерието на Възкресение Христово един нещастен баща, чийто син бе станал жертва на убийство, обяви от телевизионните екрани, че за него Бог вече не съществува, щом е допуснал синът му да бъде убит в навечерието на най-големия християнски празник. Но нима Бог е виновен за злото, което хората си причиняват? Ако този баща се бе постарал да приведе сина си към вярата в Бога, тогава може би синът му, вместо да гуляе на Велики петък в нощно увеселително заведение, би дошъл в храма, за да вземе молитвено участие в Опелото Христово и не би го застигнала подобна участ.
Братя и сестри, чрез страданията на св. великомъченик Георги Победоносец не се е умалила, а се е умножила славата на Христа, Който дал на Своя избраник свръхестествено търпение, прославил го с чудеса, дал му сила за молитвено ходатайство за мнозина. Нека се молим Богу да сподоби и нас с търпение, за да понасяме с вяра в Неговия промисъл несгодите и изпитанията, за да не отпаднем от Него, а да се удостоим да влезем във вечната и блажена радост на небесното Му Царство. Амин.