ЛЮБОВТА - ЖИВОТВОРЯЩА СИЛА БОЖИЯ - слово за св. ап. и ев. Йоан Богослов

Copy of johntheologian[1].jpg

“Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас” /1 Иоан 4:12/.

Братя и сестри!

Господ Иисус Христос избрал между Своите постоянни последователи дванадесет, които нарекъл апостоли, т.е. пратеници – пратеници в света, за да проповядват Евангелието на всички народи, да ги въведат в основаната от Него Църква, да ги приобщят към благодатния живот и да им поставят пастири – ръководители и организатори на църковния им живот. Самото избиране на апостолите било извършено от Иисуса Христа  на втората година от Неговото служение, т.е. след като Неговите ученици достатъчно добре са се запознали с Неговото учение и били подготвени за делото, което им предстояло. Сред избраниците на Божествения Учител се откроява св. Апостол и евангелист Иоан Богослов, така нареченият апостол на любовта, чието успение честваме днес. Той не само устно и писмено е проповядвал любов, но и сам е горял от любов към Бога и ближните. Преданието разказва, че когато достигнал преклонна старост и не можел вече да наставлява и поучава, той повтарял на учениците си само думите:”Деца, обичайте се един други!” Когато те го попитали защо толкова често повтаря тези думи, той отговорил:”Който изпълни заповедта за любовта, той е изпълнил всички заповеди”. И в своите послания към християните, които са достигнали до нас, той често повтарял:”Да обичаме Бога, защото Той по-напред ни възлюби. Който не обича, той не е познал Бога, защото Бог е любов. Който обича Бога, той трябва да обича и своя ближен, защото, който не обича своя брат, показва с това, че не обича и Бога. Както Христос положи живота Си за нас, така и ние сме длъжни да полагаме живота си за братята: който обича своя брат, ходи в светлината, а който го ненавижда, пребивава в тъмнина”/вж.:1 Иоан 4:4 -21 и др./.  И в своето Евангелие св.Иоан Богослов обръща внимание главно на тези случаи от живота на Спасителя, в които предимно се изразявала любовта на Господа към хората и които възбуждат любов към Него.

Любовта е животворяща сила, която иде от Бога. Отворени ли сме за нея, тя преминава през нас и изгаря всяка сквернота. Любовта е поток от светлина, който премахва в нас всяка сянка. Не отворим ли себе си за абсолютната Любов, не възлюбим ли Бога с цялото си сърце и с всичкия си ум, не възлюбим ли всички хора – и лоши и добри, както Бог ги обича, и всичко – от тревичката до звездното небе, ние се излагаме на страдания – повече или по-малко. Всяка липса на любов е вече страдание. И една мъничка част в нас да не заета от любов, даваме място на съмнения, страх, тъга. “В любовта страх няма – казва св.Иоан Богослов – но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта”/ Иоан 4:18/. Мъката, сянката в душата е симптом за несъвършенство в любовта, несъвършенство, което трябва незабавно да се изправи. Имаме ли светли мисли и радост в сърцето, значи в любовта всичко е наред.

Когато душата е познала чрез Светия Дух Божията любов, тогава тя се радва на всичко – пише свети Силуан Атонски - а когато изгуби тази любов, тогава човек не намира покой и обвинява другите в това, че уж са го наранили, и не разбира, че сам той е виновен: изгубил е любовта към Бога и е осъдил или намразил своя брат. Защото посредством любовта към нашия ближен идва благодатта и с любовта към него тя се съхранява в нас; а ако не обичаме своя ближен, тогава и Божията благодат няма да дойде в душата ни.

Любовта е дар, който “никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание ще изчезнат/1 Кор.13:8/. Колкото и чужди езици да владеем, винаги ще останем неразбрани и неразбрали, ако не общуваме помежду си на езика на любовта. Само любовта е силата, която може да заличи противоречията, да преодолее разделението.

“Не дължете никому нищо, освен взаимна любов”/Рим.1:8/ - наставлява св.ап. Павел. В любовта ние винаги сме длъжници, доколкото винаги можем да обичаме повече.

Любовта само тогава е любов, когато тя е насочена към всички без изключения. Докато любовта е адресирана само към тези, които “аз” обичам, това не е любов, а егоизъм.

В първите времена на християнството цялото общество от вярващи имало “едно сърце и една душа”/Деян.4:32/. Днес, когато в нашите взаимоотношения са се прокраднали вражда, ненавист, кавги, раздори и несъгласия, е необходимо по-често да се взираме в образа на свети апостол и евангелист Иоан Богослов и да се поучаваме от неговите писания на истински християнски живот и любов и да просим неговите молитви за нас.

Всичките му послания са проникнати от духа на християнската любов и от призива да се обичаме един друг:”Нека любим един другиго, защото Бог по-напред ни възлюби. Който не обича своя ближен, той не познава Бога, Който е любов/вж.:1 Иоан 4:7,19,8/ - казва той. Затова нека полагаме усилия да се облечем в християнска любов, и да се обичаме един другиго, защото любовта е от Бога, и който пребивава в любовта, той пребивава в Бога и Бог пребивава в него. Амин.