“Ето ти оздравя; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо”/Иоан5:14/.
Братя и сестри!
Радост и вдъхновение обземат душите ни, когато четем в Евангелието за чудесата, извършени от Господа Иисуса Христа, за Божията сила и за Божията любов, за личната Божия грижа за всеки от нас. И заедно с това от всеки евангелски разказ може да извлечем дадена поука.
В днешното евангелско повествование за чудодейното изцеление на разслабения се говори, че Христос след като го изцелил, му отправил такова предупреждение:”ето ти оздравя, недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо”/Иоан 5:14/. Това предупреждение на Спасителя се отнася и до всички нас. Всеки от нас трябва да помни, че главната причина за нашите болести произлиза от греха, т.е. от нравствената повреденост на душите ни, която отвътре неизбежно заразява и телата ни, проявявайки се в едни или други пристъпи на болестта. Следователно, ако желаем да бъдем в добро здраве и да избегнем много болести, трябва да избягваме греховете и преди всяко лечение на тялото, трябва да се погрижим да излекуваме душевните си язви. Медицинската наука и опит посочват многоразлични причини за болестите, но всички тези причини са второстепенни, тъй като водят началото си от основната причина, а именно от греха. Справедливо е казал древният мъдрец:”Във всичките си работи бъди предпазлив, и никаква болест не ще те намери”/Прем. Сир.31:26/. За пагубното влияние на душевните неуредици върху телесното здраве същият мъдрец казва: ”Скръбта мнозина е убила, а полза от нея няма. Ревност и гняв съкращават дните, а грижа докарва преди време старост”/Прем.Сир.30:25-26/. И премъдрият Соломон казва:”Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши”/Притч.17:22/.
В това е тайната на дълголетния живот и безболезнената старост: да избягваме греха, да живеем по християнски, трудолюбиво, въздържано, кротко, без ропот и униние. “Защото ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот”- казва премъдрият Соломон/Притч.9:11/. Но как да се предпазим от греховните изкушения? Откъде да получим помощ за борба с нашите страсти? Къде да намерим най-верното средство против греховната зараза? Сами по себе си ние сме съвършено безсилни в борбата с гнездящите се в нас грехове. Единствен всесилен Помощник е нашият Бог, към когото преди всичко и повече от всичко трябва да прибягваме и от Него да просим помощ, за да надделеем над греха и да се задържим на спасителния път на добродетелите, защото у Господа е милостта, и пълно е у него избавлението/Пс.129:7/. От Неговата божествена сила ние получаваме потребното за съхранение на нашия живот и за преуспяване в благочестието/2 Петр.1:3/. Под покрова и защитата на Всевишния ние ще бъдем в пълна безопасност. Той ще ни избави от тлетворната греховна зараза и от всяка болест, от всяка гибелна и опустошителна язва/Пс.90:1-9/. В източника на божествената любов ние намираме съвършеното бащинско към нас благоволение и всеопрощение, защото няма грях, побеждаващ Божието милосърдие. Ние трябва само да се грижим за това, Господ да каже на всеки от нас:”прощават ти се греховете”/Мат.9:2/, и тогава Той да каже:”вземи одъра си и ходи”/Иоан 5:8/. Така Господ според вярата и любовта ни към Него ще изцели нашите душевни недъзи заедно с телесните.
Помощта против болестите и утешенията преди всичко се подават от Бога чрез нашите молитви и църковните тайнства. Но какво да правят нещастните страдащи, когато нито молитвите помагат, нито лечебните средства действат? Разбира се, налага се да търпят. С какво страдалецът да се укрепва в търпението, с какво да се утешава в своето безизходно положение? Да утешава и укрепява християнина в понасяне на болестите повече от всичко може твърдата вяра в тази несъмнена истина, че болестите са необходими и благотворни за нас, че преблагият Господ в отеческата Си грижа за нас чрез телесните болести ни лекува от гибелните греховни язви, та очистени от временните страдания, да вземем участие в Неговата святост и да придобием “мирен плод на праведност”/Евр.12:11/, допуска да пострадаме по плът, за да престанем да грешим/1 Петр.4:1/. Християнинът, сполетян от болест, не бива да роптае срещу съдбата си, но трябва да благодари на Бога, че му се дава с претърпяването на болестта да спаси душата си/Лука 21:19/ и чрез временната скръб да достигне вечна слава и радост в царството Божие. Да си спомним многострадалния Иов, който заради благопокорното и благодарно пренасяне на своите скърби се удостоил със сугуба милост от Бога. Също упоменатият в евангелската притча Лазар бил приет в лоното Авраамово не заради някакви особени подвизи, но заради благодушното си търпение. И в лика на прославените от Бога светии ние срещаме много такива, които се удостоили с прославяне заради благодарното дълготърпение в болестите. Така и на всеки страдалец в най-тежката му немощ се подава благодатно утешение, ако той със сърдечна вяра се обръща към Бога. Нужно е само за всички нас щателно да се стремим, особено в дни на щастие и здраве, да не угасва в душите ни животворният светилник на вярата. Според силата на вярата душата на християнина става неуязвима за външните скърби, напротив, в нея, когато външния му човек тлее, то вътрешния от ден на ден се обновява/2 Кор.4:16/. Когато сме в силите си и сме здрави ние малко ценим любовта и услугите на другите и сами малко съчувстваме на страдащите наши ближни. Но в немощ при болест колко скъпа е приятелската помощ и колко е важна най-маловажната услуга! Дори само едно посещение на болен с топли думи на подкрепа и състрадание към него може да излее целителен балсам в страдащата му душа! Блажен е този, който в дни на щастие и здраве е спечелил за себе си искрени и верни приятели. “Верен приятел цена няма…, верен приятел е лекарство за живота”/Прем.Сир.6:15-16/.
Нека молим Господа да ни дарува безболезнено и мирно житие, но ако Му е благоугодно да ни посети с болестна скръб, то с вяра, с любов и упование на Божията милост да приемем тази скръб като спасително за нас духовно лекарство; да предадем себе си, целия си живот на волята Божия, блага и съвършена. Амин.