Няколко думи искам да кажа
с надеждата да са добри,
дано да ме опази Господ от тонажа
на много грехове.... и отминали дни.
Не може любовта да се измерва
с човешки аршин и везни
не бива и да се замерва
със думи лоши и зли.
Покаянието е малко различно
чрез него Господ може да ни опрости
то е разтърсващо-силно и лично
толкова силно, че може да ни промени.
Но трябва по-напред да осъзнаем,
че сме окаяни, отрупани със грях
и много силно, искрено да се покаем,
но повече от обич, отколкото от страх.
То е като спасителен пояс
за потъващите ни в греха души
„Покайте се!” – са първите думи на Господ
изпратен на земята, за да ни спаси.
А времето отминало от нас отнема
това, което Той му нареди
подвластни са телата на годините,
но не – обичащите Го души.
Трябва някак си да приемем,
че не ний центъра сме на света,
а Бог – Творец е на вселената
и ний сме Негови деца.
Да вършим Неговата Воля
най-доброто, за нас е това
защото сме немощни и без Бога
ще ни погълне всичките греха.
Затуй най-силната любов на Него
с надземна обич да дадем
и много календарни страници
съзнателно, с любов да отдадем.
Тогава всичко на местото си отива
и обичта по-силна става от преди
телата овехтяват, но недеждата е жива:
вечността е за любящите души.