„Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно” /Мат.6:21-22/.
Окото – това е орган, посредством който ние възприемаме заобикалящия ни свят. Твърде много неща в нашия живот зависят не от ставащите събития, а от това, как ние ги възприемаме. Ако стъклото на прозореца е чисто и прозрачно, слънчевата светлина прониква вътре в зданието безпрепятствено; колкото по-мръсно е стъклото, толкова по-тъмно е в стаята, и даже в слънчев ден в дома е сумрачно. Същото става и с нас: ако нашето духовно око е затъмнено, ние не сме способни да възприемем божествената светлина, не можем да видим Бога в тъмнината на собствената си душа.
Освен това, при затъмнено око ние не сме способни адекватно да възприемаме видимия свят. Господ насочва нашето внимание към, както ни се струва, незначителни неща, които ние обикновено не забелязваме. „Погледнете птиците небесни, - казва Той, - те не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни…Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат”/Мат.6:26,28/. Полските лилии цъфтят едва няколко дни, а след това загиват и изсъхват, но когато разцъфват, красотата им превъзхожда тази на царските одежди.
Господ се грижи не само за птиците и цветята, но и за всеки от нас. А ние понякога не сме способни с радост и благоговение да възприемаме окръжаващия ни свят, струва ни се, че сякаш Бог лошо се грижи за нас, и ние трябва сами да мислим за утрешния си ден. Но от това, че сме погълнати от грижа за утрешния ден, ние забравяме за днешния ден. От това, че душите ни са изпълнени със страх и безпокойство за бъдещето, ние пропускаме настоящето. Единственият ценен миг е днешният, защото, това, което е станало с нас в миналото, вече си е отишло, а това, което ни очаква в бъдещето, още не е настъпило. Често ние се казваме пленници на миналото или на бъдещето, забравяйки за това колко много добро ни заобикаля в настоящето. Ние живеем някак-си на чернова, очаквайки, че утре или в други ден ще настъпи най-накрая времето, когато ще заживеем истински. Така може да преминем целия си живот в очакване и нищо да не дочакаме, защото ако не умеем да забележим тези благодеяния, които Господ ни праща в окръжаващия ни свят, ако се концентрираме само върху негативните страни на живота, то днешният ден не ще ни донесе радост.
Мнозина хора приличат на богаташа от евангелската притча, който казвал:”Ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.” Но Господ му казал:”Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що се приготвил, кому ще остане?” /Лука 12:18-20/. Господ ни казва: стремете се не към земно богатство, но към богатството на Царството Божие:”Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще си придаде” /Мат.6:33/. Господ не ни оставя без насъщния хляб, даже ако ни се налага от време на време да живеем в трудни, а понякога и отчайващи обстоятелства. Ако Бог храни птиците небесни, то ще нахрани и нас; ако Той облича полските лилии, то ще облече и нас. Трябва да се научим да се задоволяваме с малко и да се радваме на това, което имаме, вместо да очакваме, това, което не ни е дадено и, може би, никога няма да бъде дадено.
Такава перспектива открива пред нас Господ, когато казва:” Ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло”. На славянски и на гръцки това звучи така: „Ако твоето око бъде просто, то и твоето тяло ще бъде светло”. Трябва да се научим да се отнасяме към живота по-просто, с доверие към Бога, без да подминаваме даже най-незначителните неща, удивлявайки се на Божията премъдрост, която се разкрива и в цветята, и в дърветата, и в природата като цяло. За всеки от нас тази книга на природата е разтворена.
Веднъж при преподобни Антоний Велики дошли философи и го попитали, как може да живее в пустинята, нямайки книги? И отшелникът отговорил: «Книгата, в която аз непрестанно чета чудесата Божии, е природата. Наблюдавайки природата, аз се докосвам до живия Бог”. Много от нас сега, през лятото, имат възможност да бъдат сред природата, някой заминава в отпуск, някой, макар и за няколко дни се откъсва от задушаващия градски живот. Да се радваме на тези моменти. Когато Господ живял тук на тази земя, от Неговия поглед не убягвали даже неща, които изглеждат незначителни: птиците небесни, полските лилии и много други неща, които ние отминаваме. Ако ние очистим нашето духовно око и се научим да възприемаме с благодарност и радост всичко, което Бог ни дава, и с благодарно сърце превръщаме всичко това в хвала на Бога, в прослава на Бога, то ние ще узнаем, какво е това Царство Божие и Неговата правда, ще разберем какво значи чисто око, ще разберем, кои са „чистите сърца”, които „ще видят Бога”. Защото можем да видим Бога само, когато нашето око е чисто, когато сме способни видим Божието присъствие даже в най-незначителните неща. Нека живеем така, че да срещаме Бога на всяка крачка, във всяка минута, не само утре, но и днес, не само в миналото или бъдещето, но и в настоящето. Амин.