“Синко, в болестта си не бивай небрежен, а се моли Господу, и Той ще те изцели. Остави греховния живот, изправи ръцете си и очисти сърцето от всякакъв грях” /Прем.Сир.38:9-10/.
Грижата за човешкото здраве – душевно и телесно от край време се явява грижа на Църквата. Обаче поддържането на физическото здраве отделно от духовното от православна гледна точка не представлява безусловна ценност. Господ Иисус Христос, проповядвайки със слово и с дела, лекувал хората, грижейки се не само за телата им, но най-вече за душите им, а в крайна сметка – за цялостния състав на личността. По думите на Самия Спасител, Той лекувал целия човек/Иоан 7:23/. Изцеленията се съпровождали с проповед на Евангелието като знак за властта на Господа да прощава грехове. Те били неотделими и от апостолското благовестие. Църквата Христова, надарена от своя Божествен Основател с цялата пълнота на даровете на Светия Дух, отначало била община на изцелението и днес в чина на изповедта напомня на своите чада за това, че те идват в лечебница, за да си отидат изцелени.
Според Премъдрият Иисус, син Сирахов :“в някое време и в ръцете на лекарите има успех;” доколкото “те се молят Господу, за да им помогне да дадат на болния облекчение и изцеление за продължаване на живота”/Прем.Сир.38:13,14/. Най-добрите представители на древната медицина, причислени към лика на светиите, явили особен образ на светостта – безсребреници и чудотворци. Те били прославени не само затова, че много често завършвали живота си с мъченическа смърт, но защото приели лекарското призвание като християнски дълг на милосърдието.
Сред тях изпъкват светите безсребреници Козма и Дамян, които се прославили с богоугодни подвизи в Рим и околностите му. На 1 ноември Църквата отбелязва паметта на други двама безсребреници със същите имена – Козма и Дамян, които живели и се подвизавали в Мала Азия. Днес честваните лечители Козма и Дамян живели през трети век в околностите на град Рим. От младини те били възпитани и възраствали в християнските добродетели. Изучили добре лекарското изкуство, за да помагат на ближните. Бог им дарувал и чудотворна сила, за да лекуват всякакви болести. Те отказвали парично възнаграждение с думите:”Ние не
заслужаваме награда, защото не с наша сила ви излекувахме, а със силата на Христа, истинския Бог”. Подпомагали на бедни и нуждаещи се, като разпродавали имуществото си, получено по наследство. С Божия помощ успели да насочат много езичници към пътя на спасението. Доведени на съд при римският император Карин /по обвинение в разпространяване на християнството/, те го излекували от болестта му и били освободени. След това обаче били убити от един лекар-езичник. Това станало в 284 година.
Братя и сестри, Господ Иисус Христос е същият и вчера, и днес, и во веки. И в днешно време Той подава изцеление на тези, които пристъпват с вяра към Него и се каят за греховете си. Какво ни пречи да получим Божията помощ, когато сме в телесна немощ? Пречи ни нашето упорито маловерие или неверие, духовната ни леност и нехайство. Пречи ни, разбира се, и нашата гордост, заставяща ни да се надяваме само на постиженията на човешкия разум: на съвременните медицински технологии, на почти “чудодействените” лекарствени препарати, на суперновите антибиотици с широк спектър на действие и т.н.
Мнозина се обръщат към Бога, когато се разболеят от някоя тежка болест и искат да ги изцели по чудесен начин, но без да се покаят за греховете си в тайнството изповед, без да се съединят с Бога в тайнството причастие, без да полагат усилия да променят нещо в себе си към добро.
Ако искаме Бог да ни помогне, да ни дигне от одъра и немощта, трябва да махнем злините от душите си, както ни призовава св.пророк Исайя/1:16/; да оставим греховния си живот и очистим сърцата си от всякакъв грях/Прем.Сир.38:10/; да се приближим към Бога, за да се приближи и Той към нас; да се смирим пред Господа и Той ще ни въздигне/Иак.4:8,10/. Амин.