“Не си правете идоли…, за да им се покланяте”. (Лев.26:1)
В старозаветно време Бог откривал Своята воля на специални избраници, наречени пророци. Старозаветните пророци били призовавани от Бога и изпращани да подканят хората да изпълняват своите религиозно-нравствени задължения, да ги изобличават за сторени грехове, да ги призовават към покаяние и изправление, да обявяват Божии присъди над народи и страни и да предсказват бъдещи събития.
На днешния ден светата Църква изправя пред духовния ни поглед един велик старозаветен пророк – за него свещеният писател Иисус, син Сирахов, пише: “Дигна се пророк Илия като огън, и словото му беше като светило” /Прем.Сир.48:1/.
Свети пророк Илия се родил около 900 г. преди Рождество Христово. Живеел като отшелник и постоянно пребъдвал в труд, пост и молитва. С тези подвизи достигнал до святост и бил удостоен да стане избраник на Бога.
На него се паднало да брани вярата и правдата през най-мрачната епоха от историята на еврейския народ. По това време евреите се кланяли на идоли и изпаднали в безверие и морална поквара. Пример за това те виждали в царския двор. Цар Ахав и царица Изавел, отпаднали от вярата и открито се кланяли на идоли. Царицата издържала 450 жреци, които служели и разпространявали идолопоклонството. Религиозно-нравствената поквара водела еврейския народ към духовна и национална погибел. Свети пророк Илия напуснал своето уединение и се явил сред народа със своята огнена проповед. Призовавал към покаяние и изправление, бичувал смело и безпощадно богоотстъпниците и на първо място царят и царицата, като им предрекъл позорна смърт.
Малцина се вслушвали в думите на проповедника. Мнозинството било увлечено в служба на идолите, които позволявали да се вършат всякакви безнравствени деяния. Затова пророкът в ревността си да спаси народа си, искал той да бъде наказан. Той молил Бога за известно време да не праща дъжд на земята. Три години и шест месеца небето останало заключено. Нито капка дъжд не паднала на земята, която престанала да ражда плодове. Настанал страшен глад. Израилският народ бил изложен на смъртна опасност. Тогава великия пророк събрал своите сънародници на планината Кармил, за да им покаже Божието всемогъщество и безсилието на идолите. Пред очите на целия народ той измолил да падне от небето огън и да изгори приготвените жертви. Жреците на сирийското божество Ваал не могли да сторят подобно чудо. Народът видял сега своето заблуждение и започнал да се разкайва за греха си. Пророк Илия, зарадван от това, молел Бога да прости вече на Израиля и да оплоди земята с обилен дъжд. Още не довършил молитвата и Бог отворил небето и благодатен дъжд напоил земята.
Но твърде скоро мнозинството от евреите бързо забравили и наказанието и благодеянието Божии и отново се отдали на идолослужение, въстанали срещу Божия пророк и желаели смъртта му. Измъчен и отчаян, задето народът му не се отклонява от гибелния път, пророк Илия молел Бога да му вземе душата, за да не гледа падението на народа си. Но Бог утешил праведника. Не бил дошъл още часът да погине Израил.
Минали много години. Еврейският народ не се поправил и не избегнал съдбата си.
Братя и сестри, освен грубото идолопоклонство, характерно за езичниците, има и друго, вътрешно, често оставащо незабележимо, идолопоклонство, на което се отдават и вярващите в истинския Бог хора ведно с безбожниците. Всички греховни страсти, които завладяват душата и които ни отклоняват от мисълта за Бога, не са нищо друго освен идоли. Всичко, което измества Бога от първостепенното Му значение в нашия живот, е идол. Всичко, на което приоритетно отдаваме своето внимание, физическите и духовните си сили вместо на Бога, е пагубно идолослужение.
Кои са главните прояви на идолопоклонство, които ни застрашават днес? – Това са преклонението пред “Аз”-а, ненаситният стремеж към трупане на все повече и повече материални блага, отдаването на чувствени удоволствия.
Ако се вгледаме в нашата съвременна действителност ще установим, че макар да живеем в християнска епоха, нашата масова култура по своята същност е езическа. Всеки ден от телевизията, вестниците, списанията и билбордовете хората са подложени на масирана атака на реклами и “лъжливи пророци”, които ни повтарят, че в живота има по-важни неща от вярата в Бога, любовта към ближните и спасението на душата. Внушава ни се, че има бляскави автомобили, домакински уреди, без които животът ни не би имал смисъл, хубави дрехи, без които никой няма да ни обича, козметика, без която ще сме отблъскващи и неприятни, хубави питиета, които всеки уважаващ себе си мъж трябва да опита.
Ако християнството ни казва: ти си божи син, носиш Божия образ в себе си и си призван към съвършенство и вечен живот, съвременната култура ни казва: ти си това, което притежаваш. Ако Господ Иисус Христос ни учи, че преди всичко трябва да обичаме Бога и ближния като себе си, съвременната култура ни казва: ти и твоите желания сте номер едно. Ако християнството ни учи, че земният живот е само подготовка за вечния, съвременната култура проповядва: живей за мига; тя издига в култ грижата за тялото, а грижата за душата свежда до чувствени наслади.
Луд стремеж към бързо забогатяване и ненаситна жажда за удобства и плътски наслади, към себеизява и себеутвърждаване на всяка цена са лъжливите богове на този век. Ако в древност на истуканите на Ваал, Астарта и Молох са принасяли кръвни жертви, дори и човешки, то на сегашните идоли се принасят в жертва правдата, милосърдието, състраданието. Пред сегашните идоли мнозина хора всекидневно изгарят вярата, честта и съвестта си, жертват рода, отечеството и народността си, жертват всичките си физически и духовни сили, времето си, семейството си, приятелствата и в крайна сметка пред тези идоли изгарят и всяка надежда за спасение и вечен живот, поробвайки душата си. Така ненаситни са днешните идоли! Така самозабравили се като в смъртен транс са техните поклонници!
Историята помни много загинали поради нравствената си поквара цивилизации. Днешната цивилизация е изправена пред същата заплаха. Църквата Христова, подобно на великия древен пророк, тревожно предупреждава за пагубната насока на нашия живот, призовава да изправим живота си, да не ставаме роби на греха, да пазим Божите заповеди и се учим от уроците на историята. Нима ще останем глухи за тревожния зов на Църквата? Нима, познали Истината, ще се отвърнем от нея и ще я заменим с лъжа? Нима ще заменим вечното блаженство на душата с мимолетното горчиво щастие на плътта? Толкова ли сме безумни?
Бог поругаван не бива. Стига сме злоупотребявали с Неговото дълготърпение и милост, стига сме отлагали благочестивите си намерения, защото никой не знае кога Бог ще повика душата му.
Нека избягваме всякакъв род идолослужения и да отдаваме почит и поклонение само на Единия Истинен Бог, Комуто слава подобава сега и всякога и во веки веков. Амин.