В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри!
Често четем в Евангелието и в Стария Завет за чудеса, и наистина можем да ги видим в протежение на векове в живота на Църквата: чудеса на изцеления, чудеса на обновление на човешкия живот със силата Божия. И понякога си задаваме въпроса: какво е чудото? Означава ли, че в момент на чудото Бог насилва собственото си творение, нарушава неговите закони, разрушава това, което е извикано от Него към живот?
Чудото е нещо съвсем различно: чудото е моментът, когато се възстановява хармонията, нарушена от човешкия грях. Чудото може да бъде начало на цял нов живот: живот на хармония между Бога и човека, хармония на сътворения свят със своя Творец. В чудото се възстановява това, което трябва да бъде винаги; чудото не означава нещо нечувано, неестествено, противно на природата на нещата, но обратното, такова мигновение, когато Бог встъпва в Своето творение и бива приет. И когато Той е приет, то Той може да действа в сътворения от Него свят или във всяка отделна твар.
Чудесата са такива събития, които не могат да бъдат извършени от никаква човешка сила или наука. Истинско чудо може да направи само Бог, Който е Творец на всичко видимо и невидимо. Днешният евангелски разказ за нахранването по чудесен начин на пет хиляди души с пет хляба и две риби ни дава един добър повод да размислим и си разясним следните въпроси: с каква цел Господ Иисус Христос е вършил чудеса; извършват ли се сега такива и, ако се извършват, защо ние не ги виждаме?
Иисус Христос е бил чист, безгрешен и свят; говорил е красноречиво и убедително. Но грубите и жестоки сърца лесно забравяли всичко това. Думите на Спасителя трябвало да се потвърдят от необикновени дела. Такива са чудесата. “Ако не вярвате на думите Ми – казвал Той – вярвайте на делата Ми, които свидетелстват, че Ме е изпратил Отец”/Иоан 10:38/. Следователно, чудесата били потребни да се разпространява и утвърждава в сърцата на хората вярата Христова, вярата в Неговия евангелски закон.
Но Спасителят много пъти е извършвал чудеса и от състрадание към нещастните и нуждаещите се.
Христос извършвал чудеса и за да докаже, че твърдо вярващите хора могат винаги да получат помощта на силата Божия, както за себе си, така и за близките си.
Изобщо Спасителят извършвал чудеса, за да види светът Неговата Божествена мощ; за да повярват хората, че Той е Пътят, Истината и Животът, та да усвоят закона на правдата, любовта и милосърдието. Ала тази цел и досега не е постигната напълно. Има милиони хора, които още не са утвърдени във вярата Христова и не познават спасителните начала на евангелския закон. Следователно, чудесата и сега не са престанали да бъдат средство за богопознание.
Но защо сега те твърде рядко или никак не се виждат? Защото е необходим поглед на духовното око. Истински вярващият човек и сега се задоволява с чудесата, че със светото кръщение се омива от първородния грях, със светото причастие се съединява с Господа, със светото елеосвещение се изцеряват душевните, а често и телесните му недъзи. А да искаме по-нагледни чудеса, без да притежаваме потребната сила на вярата и молитвата, значи да изкушаваме Бога, както правел това дяволът в пустинята.
Маловерието и неверието са главната причина, дето сега рядко стават чудеса и не се виждат. В критични моменти за твърдо вярващия всичко е възможно/Марк 9:23/. Но маловерният или невярващият в такива случаи е съвършено безсилен. Апостолите не могли да изгонят бяса от момчето и питат Спасителя: “Защо не можахме ние да го изгоним? А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно”/Мат.17:19-20/.
Нашето време и общество очевидно не се отличават със силна вяра. Слаби са и молитвите ни. Цари нравствена поквара, общението с Бога почти е прекъснато. Можем ли тогава да искаме пред нас да стават чудеса? При все това обаче те се извършват. Вярващите хора могат да ги виждат и да се ползват от тях. А невярващите са слепи и не могат да видят чудесата на Господа.
Св. ап. Павел, като мъмри коринтските християни, за дето се причастявали недостойно с Тялото и Кръвта Христови, казва: “затова между вас има немощни и болни, а и умират доста” /1 Кор.11:30/. И днес, някои християни без разкаяние за извършени грехове, без изповед, се приближават до олтара и вземат причастие. Ако Божието милосърдие не ги наказва веднага за това недостойно приемане на светинята, то не е по-малко от чудо.
И така, чудеса винаги е имало и ще има. Божията благодат и милосърдие към хората са безкрайни; пък и силни с вяра и молитва хора никога не ще липсват. Ако и ние искаме да разберем и да видим чудеса, трябва да станем достойни за това с вярата и с живота си. Трябва да прилагаме Божиите заповеди в делата си; да поглеждаме по-често към небето и да молим Господа да усили вярата ни /Лука 17:5/.
За да усвоим вярата в чудото, а също и, за да усвоим въобще истините на вярата е нужно нравствено усилие, нужен е подвиг. Нашата вяра расте и крепне от вътрешния духовен ръст, от нашето вътрешно и духовно укрепване и очистване.
Немощността във вярата – това е немощност на духа, това е пряко следствие от нашата жизнена нечистота. Там, където е благодатта, там, където е чудото, нека нашият разум не търгува с Господа. Да вярваме в чудото трябва с цялото си сърце, тук не трябва да има никакво пазарене. Ако сърцето бъде открито за това, че да усвои и приеме вярата в това, че чудото извършва Господ, тогава земният разум няма да ни изкушава с лукави съмнения. Чрез вярата ние встъпваме в особена област на битието, където всички закони са други, където законите, действащи в нашето естествено-природно битие се отменят, изпразват се, не действат повече, в цялата пълнота действа благодатната сила. И ако ние чрез вярващите си сърца встъпим в тази област на това инобитие, то тогава там вече трябва без всякакви колебания, без всякакво пазарене, без всякакви съмнения да се отдадем на всемогъщата Божествена воля на Твореца. Да приемем вярата в чудото в нашите сърца и тя съвършено по-новому ще освети нашия живот. Ако не се удостоим никога да изпитаме сами на себе си чудотворната сила Божия, все пак тази вяра винаги ще ни съпътства; нещо особено винаги ще звучи в нашите души. Ние ще чувстваме винаги, че над естествено-природния живот, над законите на видимия веществен свят има висша Божествена сила, която винаги съпътства живота на човека и във всеки момент може да преустанови действието на естествените закони и да сътвори това, което иска Господ. Амин.