Дните преди Коледа – те са чудни и светли дни, изпълнени с напрегнато очакване на празника. Дни, които носят детски смях и множество желания, отправени към белобрадия старец. Това са дни, в които се променя сивотата на градския пейзаж, освежен с появата на някоя червена шапка върху фасадата на нечия сграда или пък с появата на големи пламтящи неонови свещи, които имат задачата да прикрият грозотата и мръсотията на сивия град. Дни на пищни витрини, отрупани с примамливи подаръци. Дни на забързани купувачи. Време за пазар, ако можем да си го позволим. Въобще предпразнични дни.
Да, празник идва – но какъв? И това е, което като че ли забравяме. В суетнята на пазара, огласен от множество коледни песнички и изпълнен с поклащащи се механични дядо-коледовци забравяме, че чакаме един рожден ден, че идва оная тиха, дивна витлеемска нощ, носеща надеждата и спасението за цялото човечество. Бог се ражда. И този акт не е възвестен от царствени фанфари или чрез някаква обширна рекламна кампания, а от мистичността на ангелския хор, който възклицаваше „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение” (Лук. 2:14). Раждането на Богочовека Иисус Христос беше приветствано от радостта на пастирите и ликуването на цялата природа. Рождество, което раздели времето на ново и старо и даде възможност на божественост на този свят.
Бог идва при нас хората, унижил божествената Си същност и приел човешката природа, като е обхванал Своето създание, за да Го обдари с обичта Си. Бог идва да отрие всяка сълза, да успокои тревогите ни, повелявайки чрез Своя поздрав – „Радвайте се!”.
Да, но в съвремието ни радостта, която имаме, е за всичко друго, но не и за Бога. Сътворихме напълно светски празник от събитието на Рождеството на нашия Бог. Празник, ограничен единствено в размяната на подаръци, в обилната храна и здравия запой. А Христос дойде при нас не да последва точно това. Господ ни дари с нещо друго, велико и ново – възможност за живот вечен и спасителна надежда за утрешния ден.
Но и това забравихме. Дано в този наш устрем към удоволствията и придобиването на материалното не забравим да се радваме и да обичаме. Дано!
Обърнем ли се около себе си, ще открием, че навсякъде властва агресия и злоба. Ние самите не търпим един другиго, настръхнали чрез лошотата си. В атмосферата на това всеобщо озлобление растат нашите деца. Какво ли може да очакваме от тях? Ами пак същото – агресия! Агресия, която е гордост, похват за утвърждаването им в обществото. Ще си помисли човек, че ние никога не сме обичали децата си, а единственото, което сме им дали, е злобата. Виждаме тях, собствените си деца, които се поклащат със своите пластмасови бутилки бира, ревящи заплашително и заканващи се на света, заловени в просташката прегръдка на улицата. Тогава разбираме, че в техните сърца най-малкото място е за Бога.
А Христос беше казал друго:
- „Оставете децата да дойдат при Мене”.
Какво направихме? Погубихме се, неискайки да признаем, че не можем без светлия Божи идеал. И, че парите не са единствената пътеводна звезда, защото има друга, която осветлява пътя към чудния Витлеем. Това, че светът носи в себе си другото – обичта, дивната любов, родена в тихата божествена нощ. Ние не искаме да признаем, че без Бог не може.
Дните преди Коледа, светли дни. Време за желание, желание по Бога. Но дали ще я има тази чудна божествена Коледа? От нас зависи. Ще се осъзнаем ли да повярваме в доброто, да бъдем с Христа? Остава надеждата.
Честита и благословена коледна нощ!
Амин!