В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Светата Църква възпоменава днес едно трагическо събитие, станало преди почти две хиляди години. Вие чухте от Евангелския разказ подробности за това. Нека насочим своето внимание към този велик праведник, който бил подложен на смъртно наказание без никаква вина.
Светата Църква казва, че „Иоан Кръстител пострадал за истината, радвайки се”. Ето тези думи трябва да бъдат предмет на нашето внимание: „пострадал, радвайки се”.
На нас в този живот често ни се налага да страдаме. Но да си спомним, дали някога сме се радвали по време на страдания? Едва ли. А защо? Защото в множеството случаи ние страдаме не заради истината, а страдаме поради своите грехове. Затова страданието за греховете и не носи радост за християнина. Но ако християнинът страда за Истината Христова, то Христос – нашият Небесен Учител дава радост на този страдалец като възнаграждение за неговия подвиг.
Ето защо и Иоан Кръстител, наречен от Господа най-велик между всички хора, родени на земята”, получил тази неизказана радост от своя Създател. Той приел мъченическа смърт в този свят и засвидетелствал със своята кръв истинността на това, което той проповядвал, явявайки се Предтеча Господен в този свят и подготвяйки Му пътя за проповедта за спасението.
За Иоан Кръстител този ден, в който той си отишъл от този плачевен свят в другия свят, се явява най-радостния ден, защото той завършил своя подвиг и се удостоил да получи награда за своите трудове. За нас, братя и сестри, този ден – денят, в който се отбелязва отсичането на главата на св. Иоан Кръстител – е печален ден, защото той ни напомня за нашите беззакония, с които ние безкрай съгрешаваме пред Господа. Ако ние самите и да не сме били участници в екзекуцията на Иоан Кръстител, то ние често биваме палачи, мъчители на нашите близки по плът и по кръв, а така също на нашите братя и сестри по вяра.
Да си припомним, всеки за себе си, колко пъти сме обиждали своите близки с подозрения, недоверие и осъждане, причинявайки им с това болка и душевни страдания.
Нека бъдем внимателни към своя живот, към своите постъпки, към своите мисли. И да молим Господа да ни помогне да се изправим и да не нанасяме рани на своите ближни, а да покриваме всичко с любов. Амин.