Бог призовава всекиго по различен начин и по различно време. Но едни чуват гласа Му и нехаят, други чуват бащиния Му повик и се отзовават, но остават привързани към предишното си битие, почти нищо не променят в себе си и в начина си на живот, само дето считат себе си за християни, но не се стараят да следват и да изобразяват в себе си Христос. Остават си някак повърхностни: без да задълбочават ума си в безпределните дълбини на вярата, без да вникват в неизчерпаемото богатство на Православието, без из корен да изтръгнат страстите, които подчиняват мислите и делата им, без радикална промяна, която да им даде основание да възкликнат заедно с Апостола: “Вече не аз живея, а Христос живее в мен” /Гал.2:20/.
На днешния ден светата Църква празнува паметта на преподобни Симеон Стълпник. В житието му се разказва как той със сълзи на очи молел Бога да го насочи по пътя на спасението. Дълго се молел и накрая от умора заспал. Сънувал, че копае основа за построяване на някаква сграда. Чул глас:”Копай по-дълбоко!” След това гласът продължил:”Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно. Знай, че без труд няма сполука!”
Колко мъдрост има в този сън! Колко универсално и общовалидно послание като всичко, което е от Бога!
“Копай по-дълбоко!” А ние се боим да надникнем в себе си, боим се да разберем истината за себе си, боим се да разтворим душите си в дълбоко и искрено покаяние…
“Копай по-дълбоко!” А ние често вършим делата си някак повърхностно, без да се задълбочаваме, без да влагаме всичките си сили, без да даваме най-доброто, на което сме способни.
“Копай по-дълбоко!” Работи и се труди прилежно, ако искаш да изградиш нещо наистина стойностно, добро и трайно, нещо, което без срам да поднесеш на Бога.
Тези думи, чути на сън, станали основно правило в живота на преподобни Симеон Стълпник. На едно нещо посветил всичките си усилия, всеки миг от живота си и постигнал в него нечувани висоти – християнското благочестие.
Постъпил в манастир на 18 годишна възраст, усърдно изучавал Свещеното Писание, отдал се на неуморни трудове, пребъдвал в пост и молитва. Ревността да издига духа над плътта ставала у него все по-силна. Напуснал манастира, навлязъл навътре в планината. Търсел усамотение, за да се отдаде на непрестанна молитва и богосъзерцание, стремял се във всичко да подчини волята си на Бога.
Първоначално свети Симеон се приковал с вериги към огромен камък, страхувайки се да не отслабне волята му. Но след забележката на Антиохийския епископ Мелетий променил своя подвиг. Не чрез вериги Бог иска да сме свързани с Него, а чрез връзките на любовта, цялото ни същество да е устремено към Него, Него да търси и Нему да служи. Не под страх от наказание или възмездие, не поради земни или небесни награди, а от любов със съзнанието, че Бог ни е създал и пръв ни е възлюбил.
Слухът за подвизите на преподобни Симеон скоро се разнесъл из цялата околност. Отвсякъде се стичали към него поклонници да го видят, да го чуят, да се докоснат до дрехата му. За да избяга от поклонението към него и да не падне в смъртния грях на възгордяването, преподобният събрал камъни и от тях изградил висок стълп, а върху него – тясна килия. Колкото тълпите от поклонници нараствали, толкова по-високо издигал каменния си стълп преподобният, толкова повече бягал от похвалите и почитта на хората и в смирението си се приближавал до Бога. Тогава някои отшелници от околността се усъмнили: плод на смирението ли е този каменен стълп или от гордост бяга свети Симеон от хората? Намислили да го изпитат. Ще му кажат да слезе от стълпа, ако откаже – значи проявява гордост и своеволие. Ако прояви послушание, значи смирението го води. И той наистина проявил пълна покорност и смирено изпълнил волята на братята. Като видели това, те спокойни го оставили да продължи своя безпримерен подвиг.
Братя и сестри, смирението е тази добродетел, която може да ни издигне и доближи до Бога. Знаем, че “който се смирява, ще бъде въздигнат”/Лука 18:14/, но проявяваме ли смирение? Стремим се да живеем по Бога, да вършим добро, но така, както ние го разбираме, както на нас ни е угодно. Дори, когато уж изпълняваме Божията воля, в действителност се водим от своята. Готови ли сме да се вслушаме в благоразумен съвет, да се поучим от справедлив укор? Гневим се, когато някой ни укорява, браним ожесточено разбиранията си, проявяваме своеволие, липсва ни смирение.
При преподобния Симеон Стълпник идвали множество хора – християни и езичници, учени и неуки, бедни и богати и като виждали благочестивия му живот и чували пламенното му слово, си тръгвали изцерени от болести и немощи, освободени от заблудите си. Езичниците строшавали пред очите му предишните си идоли и заживявали по Бога. Колко повече ние, които изповядваме Христа Разпнатия и слушаме словото Му пълно с Живот и истина, трябва да унищожаваме измамните си идоли, да престанем да принасяме жертви във вечно разтворената огнена паст на страстите си и да излизаме от храма възродени, обновени, очистени и силни в своята решимост да живеем Словото Му. Амин.