"И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете” /Мат.21:40,41/.
Когато Бог сътворил света, устроил го и поставил човека като Свой наместник на земята да се грижи за Божието творение като добър стопанин, да бъде проводник на Божията благодат и да принася Богу достойни плодове на духа.
Но поради греха човечеството се отклонило от своето предназначение. Започнало да стопанисва зле повереното му имане и да се ползва от плодовете му единствено за своя собствена изгода.
Бог много пъти изпращал Свои пратеници – пророци, духовно извисени хора, които да напомнят на самозабравилите се слуги кой е истинският Господар на тях и на повереното им имане, да ги приканят да принесат Богу плодове на покаяние. Малцина се вслушвали в гласа им. Та кой ли злосторник и грабител обича правдата и истината, на кой грешник му се нрави изобличителната проповед? Прогонвали Божиите пратеници, подхвърляли ги на унижения и мъчения, а мнозина и избивали – като започнем от старозаветните пророци и достигнем до Единородния Син Божи Господ Иисус Христос, Неговите апостоли и последователи, та чак до наши дни. Ревнителите Божии винаги са били трън в очите на самозабравилото се човечество, забравило Кой е Творецът и Вседържителят на всичко, защо сме извикани към живот и Кому трябва да служим. Угодниците Божии от всички времена са били подлагани на присмех, унижения, гонения, защото с живота си са изобличавали мерзостта на запустението и беззаконието.
Братя и сестри, Бог на всеки човек, родил се на света, е отредил определен брой години, жизнени сили, здраве, различни дарби и умствени способности, за да работи за възцаряването на Царството Божие – Царството на Истината и Любовта. Как стопанисваме ние повереното ни имане? Пропиляваме силите си в суетни занимания, пропиляваме здравето си в неразумен живот, във вредни пристрастявания, убиваме времето си в гледане на телевизия и в занимания с преходна стойност; вместо да благовестим, празнословим или злословим.
Има мигове в нашия живот, които са като пратеници Божии – трудни житейски обстоятелства или обратното – благодатни, благословени минути на просветление и духовно озарение, които ни напомнят, че Бог очаква от нас да принесем добри плодове, плодове нетленни, плодове на Любовта.
Разпознаваме ли тези Божии знаци или бързо прогонваме всяка мисъл за Бога и всички, което Му дължим? Злите ни мисли, злите ни деяния, изказвания от рода на: “Каквото съм постигнал, постигнал съм го с тези две ръце”, “Никому нищо не дължа” или “Живея си живота, както намеря за добре” не са ли като онези камъни, с които неблагодарните слуги прогонваха Господните пратеници?
А как приемаме Божия Син в сърцата си и в живота си? Вслушваме ли се в словата Му? Чувстваме ли Го като свой Господар, посвещаваме ли Му плодовете на своите трудове?
Нека се взрем в себе си и честно да си отговорим: добри стопани ли сме на “лозето”, което Бог ни е поверил, за да Му служим, принасяйки обилни плодове на любов? Как използваме своите сили и способности? Не ги ли пилеем в суетни начинания, непринасящи никому полза? Как използваме дарбите, които Бог ни е дал, за да ги развиваме и чрез тях да служим на другите? Колко от времето си посвещаваме на своите ближни, за да се грижим за някого, да помогнем, да утешим, да зарадваме някого? Стараем ли се да живеем така, че Бог да се гордее с нас и с делата ни?
Ето какви въпроси трябва да си зададем, когато чуем днешната евангелска притча. Господ Иисус Христос разказал тази притча на еврейските първенци и на фарисеите, за да им напомни, че всеки самозабравил се слуга, който разпилява безразсъдно господарското имане и се отнася пренебрежително към своя Господар заслужава сурово наказание, че на такива ще се отнеме лозето и ще се даде на други лозари.
Царството Божие бе отнето от еврейския народ заради жестокосърдието, с което евреите прогонваха своите пророци и разпнаха Христа. Царството Божие бе поверено на всички, които почитат Христос като Единороден Син на Бога и Му принасят овреме плодове.
Нека постъпваме като добри стопани, да работим за умножаване на доброто в света, за разширяването пределите на Царството Божие, на Любовта и Мира, като изграждаме отношения на мир и любов със своите ближни. Нека, започвайки от себе си, да се стремим да изкореняваме злото, да орязваме сухите клонки на безплодните си увлечения, да премахваме от себе си греховните страсти и да принасяме Богу плодове на покаяние. Амин.