"Кръстът е пазител на цялата вселена; Кръстът е красотата на Църквата; Кръстът е утвърждение на верните; Кръстът е слава за ангелите и рана за демоните." (Светилен на празника).
Спасителната сила на Кръста съпровожда целия ни живот - от раждането и до смъртта всеки от нас има свой житейски кръст. Под него превиваме гръб поради трудностите, болестите, скърбите, с които Господ ни посещава. На всеки от нас се дава кръст според силите му и Господ ни помага да го носим. Затова винаги, когато падаме под тежестта на скърбите, ние трябва да се обръщаме към Господа и да молим да ни укрепи в нашето малко кръстоносене.
Днес ние тържествено отбелязваме празника Въздвижение на честния кръст Господен, но около храма се движи множество народ безучастен към това светло тържество. Мнозинството хора продължават да живеят своя всекидневен живот, изпълнен с вълнения, с интереси, с радости, които нямат никакво отношение към това, което се случва в храма.
Мнозина християни са привикнали Църквата да бъде изтласкана в задния двор на живота, да бъде изгонена от културата, от живота, от училището – отвсякъде. Те като че ли са удовлетворени от това, че с презрение им позволяват да изпълняват своите обреди, само да се държат тихо и послушно и да не пречат на другите да строят своя живот – без Бог, без Христос, без вяра, без молитва. Тези, уморени християни, вече почти и не помнят, какво е казал Христос, когато е вървял към разпятието: ”В света скърби ще имате, но дерзайте, Аз победих света”.
Да почитаме Кръста означава да вярваме, че кръстният знак – е знак на едно потресаващо, единствено по смисъл поражение, което се превръща в победа и тържество. Тайната на християнството и неговата победа е в радостната вяра, че чрез разпнатия Спасител възсия в света Божията любов, откри се Царството, над което никой няма власт. Само трябва да приемем Христа, да Го приемем с цялото си сърце, с всичката си вяра, с всичката си надежда. Иначе никакви външни победи не биха имали смисъл.
В днешно време, когато кръстът се пренебрегва от мнозина, както и Самия доброволно пострадал и умрял на него в жертва за нас Спасител; и както в древно време Той бил за иудеите съблазън и за елините безумие /1 Кор.1:23/, така и днес за мъдреците на този век Той служи за съблазън и безумие. Но за вярващия човек кръстът е винаги спасение, защита, избавление, победа и мир.
Ежедневно, съгрешавайки волно и неволно, подхвърляйки се на различни изкушения от невидими и видими врагове и от собствените си страсти, къде - в кого и какво ще намерим помощ и спасение? Само в Христа и в кръста, само в безмерно великата и всеизкупителна Жертва, принесена за нас на Кръста; само с кръста ние се спасяваме ежедневно от нападенията на демоните и от всяка буря на страстите, когато с вяра и истинско покаяние прибягваме към Христа; кръстът е нашият живот, нашето спасение, нашата сила, нашата слава, нашата победа.
Без кръста няма за никого спасение. Нека усърдно да почитаме Кръста Христов и с любов да се покланяме на разпнатия на него Началник на живота, помнейки Неговия вечен завет, отправен към нас от Кръста: Обичайте се един друг. Амин.