Дори и хората, напълно осъзнаващи какво представлява вечния живот, имащи дълбока вяра и гореща ревност, понякога са проявявали малодушие. Защо? Защото човешките сили са ограничени. Колкото и човек да е бил могъщ или силен духом, да е обладавал даже желязна воля, степента на страданията може да превземе крепостта на най-издигнатия в това отношение човек. И който, подобно на апостол Петър, е готов да вдигне меч срещу враговете Христови, същият, когато е нужно да прояви търпение, се отрича, също така подобно на апостол Петър, който три пъти се отрекъл, съвсем забравил за свое неотдавнашно намерение да върви заради Господа в тъмница или на смърт. И изведнъж ние виждаме, че не просто жени, даже не девойки, а отроковици, които, струва ни се, не биха могли да имат пълно съзнание и разбиране за това към какво вървят, са извършили такъв подвиг! Защото силата Божия се проявява в човешката немощ, както Сам Господ Иисус Христос открил това на апостол Павел:”Силата Ми се в немощ напълно проявява” /2 Кор.12:9/. Когато човек осъзнава дълбоко своята немощ и безпомощност, но в същото това време има усърдието към изпълнение на заповедите, тогава Божията благодат, въпреки всяка логика, му се дарува заради едното му смирение и желание да угоди на Бога. Заради съчетанието на тези две добродетели човек се сподобява да получи неизказаната Божия помощ, превъзхождаща човешкия разум. Ние виждаме това с примера на мъчениците Вяра, Надежда и Любов.
Женският пол, както ние знаем, обладава по-малко мъжество в сравнение с мъжкия, но тези още съвсем незрели, млади девици, момичета, както ние сега казваме, могли да извършват велик подвиг, защото в тях действала силата Христова. Ако ние искаме по-ясно да осъзнаем и почувстваме какво собствено са извършили тези светици, ако искаме да разберем защо така ги почита народът, който със своето сърце, със своя усет долавя величието на подвига им, нека видим децата, които ни заобикалят. Да видим децата на тяхната възраст: Вяра била на дванадесет, Надежда на десет, а Любов на девет години. Да не забравяме и за подвига на тяхната майка София, тя също така била сравнително млада: ако най-голямата и дъщеря била на дванадесет години, то тя е била приблизително на тридесет или на малко повече. Тя също е извършила необикновено мъжествен подвиг: укрепвала за мъченичество своите дъщери, с което се лишавала от надеждата за земно щастие, и така страдала за тяхната кончина, че от скръб умряла върху техните тела. Да погледнем днешните деца, момичета на възрастта на младите мъченици, да погледнем младите жени на възрастта на мъченица София. Ако си представим себе си в подобна ситуация, то ще можем макар и малко да осъзнаем каква е била силата на тяхната вяра. Ще можем да разберем, че именно неизяснимата Божия благодат ги е укрепила в техния подвиг, не само превъзхождащ човешките сили, но даже не вместващ се в човешкия разум. Невъзможно е и да си представим, че отроковица на девет години е изтърпяла толкова нечовешки страдания с такова благодушие, вяра и твърдост!
Примерът на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София трябва да ни укрепява в нашия ежедневен подвиг. Ние трябва да разберем, че ако те в своя живот в света не са били благочестиви християнки, то биха се оказали неготови да изтърпят такива нечовешки страдания. Ние обикновено се оправдаваме, че не сме се изправяли пред някакви особени изпитания, и затова снизхождаме към себе си, позволяваме си всичко – нали не извършваме тежки грехове, а Господ ще ни прости всички дребни прегрешения, Господ е милостив. Уповавайки се извънмерно на Божието милосърдие, ние на практика пребиваваме в нехайство, като по никакъв начин не се стремим към живот според Евангелието. Ние сме така нехайни, че нямаме сили да принудим себе си даже към нещо малко. И затова, ако изведнъж бъдем подложени действително на страшно изпитание, каквото трябвало да изтърпят тези мъченици, то, безусловно, ще се окажем напълно неподготвени.
Нека, имайки примера на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, да проявим твърдост и мъжество в своите ежедневни дребни и нищожни, както ни се струва, битки. Да проявим усърдие и ревност в нашия обичаен живот. И тогава Господ ще ни прати Своята благодат, за да можем безпрепятствено да извършим своя християнски подвиг. Даже ако нашият живот бъде съвършено благополучен, лек и безпечален, изпитание очаква всеки от нас при тръгването от този живот и след смъртта. Това наистина важно, наистина отговорно, сериозно и страшно изпитание бива неочаквано за тези, които смятат, че всичко им е наред. И затова нека водим без всякакво снизхождение борба със себе си, за да се подготвим за среща с тази неминуема за всички ни скръб. Амин.