“Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И ако вие обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите”. (Лука 6:31-33,35)
Как искаме да се отнасят с нас? Списъкът сигурно ще е дълъг: да ни уважават, да се вслушват в мненията ни, да ценят добрите ни страни, да провяват снизходителност към недостатъците ни, да насърчават развитието ни, да прощават грешките ни, да полагат усилия да ни разберат, да ни имат доверие, да не злоупотребяват с нашето, да са честни към нас, да ни подкрепят и утешават в трудни моменти, да знаем, че можем да разчитаме на заобикалящите ни, да говорят добро за нас… Списъкът наистина е дълъг, но той освен, че свидетелствува за нашите претенции, може да ни послужи да сверяваме и определяме собственото си поведение с прямо другите. В отношенията си към всеки човек трябва да се стараем да се придържаме към така нареченото “златно правило на нравствеността”, възвестено ни от Господа Иисуса Христа:”Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях”/Лука 6:31/.
Християните не са призвани да бъдат просто малко по-добри, малко по-честни или малко по-милосърдни от невярващите. Евангелието недвусмислено ни разкрива, че християните трябва да са качествено по-различни от останалите: както светлината от тъмнината, както солта от развалящото се месо, както небето от земята. От последователите Си Господ Иисус Христос изисква качествено нов мироглед, качествено нова ценностна система и насока на живота.
Ако наистина сме Христови последователи, за нас не е достатъчно да правим добро само на ония, които се отнасят добре с нас. Господ Иисус Христос очаква от нас да постъпваме така, както Той постъпва: обича, преди да е обикнат, дава и на добрите, и на злите, и на благодарни и неблагодарни, грижи се и за праведни и неправедни. Ако сме Христови последователи не е достатъчно да проявяваме милосърдие само към онези, от които ще получим благодарност и ответен жест.
Господ очаква от нас да имаме милост и любов и към своите неприятели. Ние да сме активната страна в правенето на добро: да даваме, преди да сме получили, без да очакваме нещо в замяна. Всички искаме да възтържествува доброто, да живеем в един по-добър свят – без страх, без омраза, без двуличие и вражди. Едва ли има човек, който да не желае това. Господ Иисус Христос ни казва, че това не може да стане от само себе си, че това зависи от нас, от усърдието, с което претворяваме омразата в любов, егоизма – в милосърдие, коравосърдечието – в топла грижа, страха – в доверие, озлоблението – в прошка.
Да обичаме някого, към когото чувстваме неприязън, не е лесно. Ето защо трябва да издигнем преграда пред вълните от отрицателни емоции, които ни връхлитат, да се отворим за Христа, да се доверим на Христа чрез вярата – да приемем изливащата се върху нас Негова любов, да позволим Той да ни обича, да позволим в нас и чрез нас Той да може да обича другите със Своята необятна любов. Бог е любов, която слиза при човека и трансформира чрез любов онова, което е недостойно за любов. Ето това е голямата любов, която обича не защото някой е достоен за любов, а да го направи да бъде достоен за нея. Амин.