„Архистратизи на небесните войнства, ние недостойните винаги ви молим в молитвите си да ни оградете под крилете на невеществената ваша слава, като запазвате нас, които усърдно падаме на колене и викаме: избавете ни от беди, понеже сте чиноначалници на вишните сили” /тропар на празника/.
Братя и сестри!
Душно и тясно, като в клетка е в света, който живее без Бога. Наистина тази клетка е позлатена с чудесата на техниката, с „велики” научни открития. Човек се старае с всевъзможни средства да направи по-малко забележима задушността и теснотата. Но железните пръти на материята все пак слагат непреодолим предел за неговия дух.
Само вярата освобождава човека, издига го на висота, показва му безграничните далечини на истинското богосъвършенство.
Днешния празник като че ли разтваря пред нас небето и в божествено откровение ни разкрива великата тайна на отвъдния свят, чиято сянка заставя нашите сърца да тръпнат в благоговеен страх.
Днес църковното тържество ни въвежда в живота на безплътните небесни сили, говори ни за ангелите, окръжаващи и служещи на Всемогъщия Господ.
Ние виждаме огнените серафими, пламтящи от любов към Бога и с тази любов възпламеняващи човешките сърца. Ние виждаме многооките серафими, даруващи богопознание, просвещаващи ни в истините на вярата. Виждаме престолите, на които почива Сам Господ. Виждаме господствата – ангелските сили, които дават на човека сили за борба със страстите и похотите. Виждаме силите – ангелите, които дават сила за чудотворство и ни утвърждават във вярата. Виждаме властите – ангелите, на които се дава власт над бесовете. Виждаме тук началата – ангелите, които бдят над съдбите на народите, и архангелите, възвестяващи новите откровения, пророчества и тайни на вярата, и ангелите, които невидимо стоят тъй близо до човешкия живот и охраняват всяка човешка душа.
А пред всички тези девет ангелски чина стои там архистратигът Божи – архангел Михаил, чието име означава „кой е като Бога” или „кой е равен Богу”, той е вождът на небесното войнство.
По Своята безкрайна благост Бог е благоволил да ни изпрати и ангели-пазители, които ние получаваме при тайнството кръщение.
Ангелът-пазител е неотстъпно с нас, с нежна любов той ни предлага даровете на Божията благодат, навсякъде ни следва, помага ни в нашите трудове и даже ни пази по време на сън, спасява ни в опасности. Ето два примера от живота:
В едно баварско градче имало съвсем тясна уличка само за пешеходци и те трябвало да вървят един по един. На едната страна на тази улица се намирала стара стена, която можело да рухне всеки момент.
Едн ден една жена и нейната петгодишна дъщеричка вървели по тази уличка.- Момиченцето вървяло пред майката. Те стигнали на около десетина крачки до старата стена, когато детето внезапно се спряло с ококорени очи, като че ли е видяло призрак. Майката го подканила да върви, но детето стояло като вцепенено и не помръдвало. „Но какво ти е? Върви, де!” – подканила го майка му с нервен тон. И ето в този момент се чул страхотен трясък и облак от прах изпълнил уличката. Старата стена се срутила и би затрупала майката и детето, ако бяха направили още няколко крачки.
Ужасена и бледа като смъртта, жената прегърнала своята дъщеричка и се върнала бегом в къщи. Там тя коленичила пред молитвения им кът и из дълбините на сърцето си благодарила на Бога за тяхното чудесно избавление. След това запитала детето защо спряло по средата на уличката. Малката отговорила:”Ти не го ли видя? – „Кого да видя?” – попитала с почуда майката- - „Ами красивият младеж, който имаше дълга чисто бяла мантия. Той беше точно пред мене и ме възпираше, за да не вървя нататък”. При тези думи свещен трепет обзел сърцето на майката, сълзи бликнали от очите и, и тя прегърнала дъщеря си, целунала я и рекла:”Щастливо дете, ти видя твоя ангел-пазител! Не го забравяй никога в твоя живот!”
И друг случай: Една майка била събудена посред нощ от своето момиче, което възбудено и казало:”Мамичко, до вратата на стаята стои един красив ангел и постоянно ми кима с ръка да ида при него. Мога ли да отида?” Майката се постарала да успокои детето и казала:”Ти си сънувало, мило мое дете!” Но детето настоявало:”Ангелът все още стои там и продължава да ми кима. Пусни ме да отида при него!” Тогава майката взела детето от леглото, увила го в одеалце и тръгнала към вратата. Току-що стигнала до нея, зиданата печка в стаята с трясък се съборила и тухлите затрупали детското креватче.
Братя и сестри, в лицето на ангела-пазител ние имаме верен и истински приятел. Кой друг ще понася с по-голямо търпение и кротост нашите недостатъци? Кой друг с по-голямо търпение и кротост нашите недостатъци? Кой друг с по-голяма готовност ще откликва на нашите нужди? Нека се обръщаме към нашия ангел-пазител не само във важни и решаващи случаи в нашия живот, но и всички наши мисли, желания и действия да съгласуваме с него.
Нека му се молим така: ”Свети Ангеле! Приеми и представи пред Господа моята смирена молитва, измоли Го да прости греховете ми, озари очите ми с небесна светлина, та да се сподобя да виждам Бога във всички прояви на живота и особено в туптенето на моето сърце, което живее чрез силата на Неговата благодат! Амин.