"Величаем Тя, Пресвятая Дево, Богоизбранная Отроковице, и чтим яже в храм Господен вхождение Твое” /величание на празника/
Светилището на Иерусалимския храм, където обитавал Бог и където явявал Той Своето присъствие, било достъпно само за първосвещеника и то един път в годината, където той влизал с жертвената кръв, принасяйки молитва за греховете на народа. С Божията благодат то било открито на Богоизбраната Отроковица – света Дева Мария. В Иерусалимския храм тя била възпитавана на чистота и святост, за да се удостои да стане Майка на нашия Господ Иисус Христос. Ако ветхозаветният, иудейският Иерусалимски храм имал такова голямо религиозно-възпитателно значение, то колко по-голямо религиозно-възпитателно значение имат нашите християнски храмове.
В Божиите храмове душите на вярващите се възпитават, храмът Божи е училище на благочестието, т.е. небето на земята, където вярващите души се учат на истините на вярата и на правилата на благочестието. Затова трябва да се отделя голямо внимание на посещението в Божия храм и в частност трябва да се обръща внимание на възпитанието на децата. В Божия храм децата получават благодатни сили и подтик за извършване на добри дела. В наше време родителите преди всичко обръщат внимание на светското образование на децата си, като нехаят за тяхното духовно-нравствено възпитание, не се грижат да научат децата си правилно да се молят на Бога, да разпознават добро и зло. Затова макар и да излизат хора светски образовани, духовно те остават несъвършени, непълноценни. Много се говори, че съвременното младо поколение е порочно, покварено. Но защо младите хора са станали такива? Защото те не са посещавали Божия храм и душите им не са се приобщавали към нищо светло, духовно. Те не познават християнското учение, не познават църковните правила и установления и не ги изпълняват. Ако ги бяха водили от младенческа възраст в храма и ги бяха възпитавали в духа на християнската нравственост, то те не биха станали такива хора. И виновните за тази поквара и порочност на младото поколение са преди всичко тези, които не са се грижили за тях, не са ги довели в храма, не са ги възпитавали в страх Божи – това са преди всичко техните родители.
Нежните детски души са много възприемчиви към всичко - и към доброто, и към злото. Затова децата трябва да са заобиколени само от добри, светли примери, думи и действия. Трябва да се стараем да приучим децата към трудолюбие и въздържание, да ги удържаме от наклонност към разкошен живот, да се грижим те да не бъдат заразени от духа на вироглавство и непослушание към родителите, от духа на леността, гордостта, самолюбието. Св. Иоан Златоуст е казал, че родителите, които не възпитават своите деца по християнски, са по-беззаконни от детеубийците, защото детеубийците са разлъчили тялото от душата, а те и душата и тялото хвърлят в геената огнена. Когато древните християни учили децата на светски науки, те се ръководили от правилото:”Считай за нещастен този, който знае всичко, но не познава Бога. И считай за щастлив, този, който познава Бога, макар и да не знае нищо друго”.
Трябва наред с компютърните технологии и английския език децата да познават висшата правда и истина, да изучават Божия закон и Христовите заповеди. Само тогава те няма да се чувстват объркани и изоставени в този живот.
“Дарувайки ни деца, - казва св. Иоан Златоуст, - Господ ни ги поверява на нашите грижи и ни предоставя власт над тях. С какво ще се оправдаем пред Господа? С това, че децата не ни слушат? Но родителите са задължени да предотвратят такава гибел на децата, длъжни са да овладеят първите им впечатления, да им наложат юзди, когато те още не са в сила да ги отхвърлят, а не да чакат, докато греховните страсти се усилят и станат необуздани и неукротими.” Голяма грешка правят тези родители, които са влюбени в своите малки деца, всичко им прощават, никога не ги наказват.
Възпитанието на детето или във всеки случай неговата основна задача се състои в това: детето да получи достъп до всички сфери на духовния опит, за да може неговото духовно око да се отвори за всичко значимо и съществено в живота; за да се научи неговото сърце да се отзовава на всяко божествено явление в света. Трябва някак си душата на детето да бъде заведена до всички места, където може да намери и преживее нещо божествено, постепенно всичко трябва да и стане достъпно – и природата в цялата нейна красота, в нейното величие и тайнствена вътрешна целесъобразност; и тази чудесна глъбина и тази благородна радост, която ни дава истинското изкуство; и неподправеното съчувствие към всичко страдащо; и действената любов към ближния; и блажената сила на акта на съвестта; и мъжеството на националния герой; и творческия живот на националния гений с неговата самотна борба и жертвена отговорност, и главното: непосредственото молитвено обръщение към Бога, Който чува, и обича, и помага. Трябва детето да получи достъп навсякъде, където Духът Божий диша и зове, и се разкрива – както в самия човек, така и в окръжаващия го свят.
Душата на детето трябва да се научи да възприема въпреки целия земен шум и въпреки цялата неизкоренима пошлост на ежедневния живот свещените следи и тайнствените уроци на Всевишния: да ги възприема и да ги следва; трябва да се направи така, че в душата на детето да проникват възможно повече лъчите на любовта, радостта и Божията благодат.
Възпитанието на децата се явява за родителите послушание пред Бога, защото децата са дар Божий. Възпитавайки децата в любов към Бога, привеждайки ги към Бога, родителите изпълняват послушанието, възложено им от Господа и с това спасяват своите души.
Всички знаят, че децата се възпитават, преди всичко, с примера на своите родители. И затова, преди всичко, трябва да внимаваме над себе си. Трябва да се стараем да живеем по християнски, да отделяме повече внимание и грижи за духовно-нравственото възрастване на своите деца. Нека в тези си усилия да търсим подкрепата на Божията Майка: “Пречиста Дево, Богоневесто, Владичице! Ти се явяваш за нас пример на детска чистота и любов към храма Божи, към молитвата и труда! Помогни на нас, на децата и внуците ни, да възгрее в сърцата ни любов труда, озарен от молитва и да достигнем чистата на сърцата и мислите за достойно прославяне от всички нас на всеобемаещата Божия Любов, идваща към нас от небесата.” Амин.