СЛОВО ЗА БЕЗУМНИЯ БОГАТАШ

rubliov_zlatoust.JPG

„Нощес ще ти поискат душата; а това що си приготвил кому ще остане?” /Лука 12:20/

Смъртта често поразява човека като мълния от ясно небе. Само Бог, Творецът на всичко съществуващо, знае сроковете на земния ни живот.

Човек може да крои планове, да пресмята какво ще направи утре, какви житейски успехи ще постигне след година, какво богатство ще натрупа след десет години – да не подозира, че му е останало съвсем малко време до тази черта, след която ценностите на този свят загубват всякакво значение.

Така било и с безумния богаташ от евангелската притча. Защо бил наречен безумен? Според обичайните светски критерии този човек действал много разумно и практично. Година след година трупал пари и разширявал своите владения, докато , накрая, принадлежащите му поля не станали твърде обширни и не принесли такава изобилна реколта, че зърното не се вмествало в хамбарите. Виждайки това изобилие, богаташът решил, че за него е настанало време да поживее безгрижно, отдавайки се на земни удоволствия, и казал на душата си: „Душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се” /Лука 12:19/. Но в този миг богаташът чул Божия глас, наричащ го „безумник” /Лука 12:20/.

Земната практичност и разсъдителност на богаташа се обърнали в безумие пред Всевиждащият Бог. Напразни се оказали мечтите на богатия за много години в ситост, безделие и удоволствия, защото в тази нощ на душата му и предстояло да се раздели с тялото Нищо от обилните си запаси не могъл да вземе със себе си богаташът в този последен път. Според светското разбиране, той много добре се подготвял за живота, но бил ли готов за смъртта?

Зад гърба на всеки от нас дебне смъртта, и за това ни напомня Евангелието на всяка крачка. Ние живеем повърхностно, живеем ден за ден, потънали в дребните си радости и грижите мизерни. Замисляли ли сте колко пусти, безцелни, безплодни мисли преминават за един ден през умовете ни, колко чувства се редуват едно след друго в душите ни, без да оставят никаква дълбока следа. Господ постоянно ни напомня и в Своето евангелие и в живота, че смъртта е така учудващо близо и само тя може да постави нещата на мястото им.

Всяка казана от нас дума може да бъде последна – нима тя ще бъде дума празна, нищожна или, още по-лошо –раздразнителна, гневна, зла? Всяка наша постъпка може да бъде последна. Ние забравяме за това, струва ни се, че пред нас има още достатъчно време, за да поправим грешките си, за да се извиним на този, когото сме обидили, за да утешим някого А може да се окаже късно… Трябва винаги да бъдем готови за смъртта. Трябва, лягайки нощем да спим и ставайки от сън, да си мислим: не е ли това моята последна нощ, моят последен ден?

Ако сме така настроени, то към нас няма да се отнасят думите Божии: ”Безумнико, нощес ще ти поискат душата” /Лука 12:20/. Господ Иисус Христос е казал: ”Който не събира с Мене, разпилява” /Мат.12:30/. Нека да събираме, да събираме с Христос, да събираме само угодното на Него! А мнозинството от хората събират това, което съвсем не е угодно на Бога. Мнозинството от хората – това са хора плътски, жадуващи само земни утешения, земни наслаждения. Колко често сме чували израза: „Пий и яж, това ще ти остане!”

Малко са духовните хора, малко са тези, които целия си живот посвещават в служение на Бога, през целия си живот се занимават с очистване на сърцето си, винаги се стремят да умножат в себе си любовта, да умножат вярата, да умножат смирението.

Има и хора, занимаващи се с духовни въпроси, които посвещават целия си живот на изучаване на човешката премъдрост и понякога придобиват големи знания и дълбокомислие. Какво да кажем за тях: да ги причислим ли към тези, които събират с Христос? Не, няма да ги назовем плътски, но няма и да ги причислим към тези, които събират с Христос. Тези хора живеят по своя ум, по своята воля, според своето разбиране за живота. Те поставят пред себе си свои житейски задачи, презирайки тези, които са поставени от Господа Иисуса Христа. Те търсят съвършенството в човешката мъдрост. Но нима в книгите на човешката мъдрост е източникът на любовта ? Не, в тях не може да бъде открит източникът на вярата, смирението, кротостта, милосърдието. Следователно, тези хора не събират духовни съкровища.

Милосърдният Спасител ни предпазва от участта на тези, които събират съкровища за себе, а не богатеят в Бога /Лука 12:21/. Не в хамбарите и в складовете, в сейфовете и в банковите сметки трябва да трупаме богатство, но в душите си да отглеждаме кълновете на любовта към Бога и ближните. „Пригответе си… съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда” /Лука 12:33:/ - казва нашият Господ Иисус Христос.

Братя и сестри, напразни се оказали старанията на безумния богаташ да обезпечи за себе си спокоен разкошен живот. Колко безсмислени могат да се окажат всякакви придобивки и спестявания, и не само тогава, когато смъртта похищава техния притежател. Известни ни са и в наше време много случаи, когато инфлацията превръща значителни спестявания в жалки трохи.

Разбира се, жалко за тези измамени и измамващи се хора. Но не нас ли е казал Спасителят:”не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се безпокойте… вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде” /Лука 12:29-31/.

А ние, маловерците, все не чуваме Божия глас – ние се надяваме на нашите слаби човешки сили, грижим се и се суетим, все пресмятаме и изчисляваме, трупаме „бели пари за черни дни”, изпадаме в униние и отчаяние. Нима толкова е безсилна нашата вяра? Ако Всемогъщият Бог е с нас, тогава ще имаме и храна, покрив над главите си, и всяка опасност не ще бъде страшна за нас. Но ако Господ поради нашето маловерие и слабодушие ни изостави, тогава не ще ни спасят никакви сметки и изчисления.

Нека примерът на безумния богаташ от евангелската притча ни предпази от пристрастяване към земни блага. Всеки от нас да се грижи да придобие Божията благодат и докато преминаваме през този свят да ни подкрепят в търпението и понасянето на трудности думите Христови: „Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството” /Лука 12:32/. Амин.