“Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа” /1 Кор. 4:16/.
Ние не винаги си даваме сметка, колко трябва да сме благодарни за това, че имаме вярата в Христа, че имаме познанието за Истината, че имаме познанието за Божията милост и любов към нас, че познаваме Христа като свой Спасител и можем винаги да се обръщаме към Него в молитва… Ние не винаги си даваме сметка, че дължим благодарност за всичко това на светите апостоли.
Те се трудили така, както не е по силите на човек да се труди, защото с тях бил Бог, а с Бога човек може всичко. И в тези трудове и скърби апостолите били необикновено щастливи, макар и злословени - благославяли, гонени – търпели, когато били хулени, се молели/1 Кор.4:12-13/. Те били щастливи, защото обичали Бога и хората, и творили Божие дело – проповядвали Евангелието за спасение на човешкия род от греха и смъртта и за придобиване на вечен живот.
Днес честваме паметта на апостола, който пръв се отзовал на повика на Господа Иисуса Христа да стане Негов ученик и пратеник в света. Той посочил Спасителя на своя брат Симон Петър с думите: ”Намерихме Месия” и го спечелил за Христа. Колко още хора е спечелил за Христа св. ап. Андрей ние не знаем, но знаем, че неотклонно е следвал Спасителя по време на земното Му служение, а след Възкресението Му благовестил учението Му по много земни краища, основал църковни общини и подсилил основаните такива от други апостоли.
Господ Иисус Христос изпратил Своите ученици да възвестят Словото на живота и ги нарекъл апостоли. Апостол означава пратеник, пратеник в този свят на делото Христово. Църквата е утвърдена и основана на апостолите като крайъгълни камъни на вярата. Затова се нарича и апостолска. От апостолите и чрез тях ние сме приели Словото Божие, от тях се учим на духовен живот и с тяхната помощ се приобщаваме към победата Христова. Всички членове на Църквата, всички християни също така са призовани към апостолство, към пратеничество в света. Не всеки има дар и призвание да проповядва, да учи, но всеки е задължен да бъде вярно чадо Христово, да се обновява чрез Светия Дух и да бъде образец на вярата и живота за всички заобикалящи го хора. Нашият живот трябва да бъде проповед за Христа, апостолство Христово, да бъде изпълнен с любов към Бога и хората. Трябва да помним, че Църквата се нарича апостолска не само, защото води началото си от апостолите, а и защото тяхното дело и служение продължава. Ако Църквата би престанала да извършва своето апостолско дело в света, тя би престанала да бъде жива, а би се превърнала в музей на древността. Но Църквата, въпреки изпитанията и гоненията в течение на много поколения, е жива и извършва своето апостолско служение в света.
За голямо съжаление, далеч не всички, наричащи себе си християни, са действително такива. Някои идват в църква само, за да изпросят нещо от Бога – здраве, спокойствие, душевен комфорт, а в действителност в техния живот и в техните души няма място за Бога. Други свеждат своето благочестие до паленето на свещи в храма, с угасването на свещите спира и тяхното духовно горене.
Християните – това са ученици Христови. Който не върви след Христа, който не Го обича с цялото си сърце, който не е положил Евангелието в основата на своя живот и не се старае да изпълнява Христовите заповеди за любов към Бога и хората, той не е ученик Христов, той не е християнин. Ако ние не сме съумели още да станем истински християни, това е поправима беда. Важното е да се решим да тръгнем след Христа и да живеем по християнски.
Готови ли сме да оставим своето спокойствие, удобство, сигурност и да тръгнем след Христа? Мнозина от нас са склонни да се извиняват с времето и обкръжението, в което живеем, и смятат, че е трудно да се отстояват християнските принципи и норми в една по същество нехристиянска среда, в една неоезическа епоха, като с това се опитват да се оправдаят, че не изпълняват предписанията на Църквата.
Но трябва ли да се оправдаваме с обстоятелствата и времето, в което живеем? Та нима светите апостоли и древните християни са живели в по-благоприятна среда и са имали по-добри условия за изповядване на своята вяра? Не, но са имали по-голяма твърдост на духа, по-силна вяра в Бога.
Нека в деня, когато честваме паметта на първозвания Христов апостол, да изпросим неговото молитвено застъпничество пред Бога да усили вярата ни, да закали решимостта ни да я отстояваме, да ни подкрепи в пратеничеството ни в света, за да станем подражатели на апостолите, както и те са били на Христа! Амин.