Върховен идеал и последна цел на християнския нравствен живот е светостта, която се постига в Църквата от хора с различни индивидуални особености и дарби и при различни условия на живот. Някои хора, обдарени с Божията благодат, без да се отличават с видими аскетически подвизи, без да заемат ръководни места в църковната иерархия, са придобили такова нравствено съвършенство, че още приживе техни съвременници съзирали светия им живот и се вдъхновявали от тях. Един от тях бил чествания днес светият праведен отец Иоан, Кронщадски Чудотворец. Той се родил на 19 октомври 1829 година в Архангелска губерния - в далечния север на Русия, в бедно селско семейство. Новороденият младенец бил толкова слаб и болен, че родителите му побързали да го кръстят веднага, при това го нарекли Иоан, в чест на покровителя на българския народ преподобни Иоан Рилски чудотворец, чиято памет Църквата чества на този ден. Скоро след кръщението младенецът Иоан започнал забележимо да се поправя. Благочестивите му родители, приписвайки това благодатно действие на св. тайнство кръщение, започнали с особена ревност да насочват неговите мисли и чувства към Бога, приучвайки го към усърдна домашна и църковна молитва. Баща му от ранно детство постоянно го водел в храма и с това възпитавал в него особена любов към богослужението. Някак-си естествено пътят му бил насочен към Архангелската духовна семинария, която завършил успешно и бил приет в Санкт-Петербургската Духовна Академия. Учейки в академията, Иоан първоначално бил склонен да се посвети на мисионерска работа сред туземните народи в Сибир и Аляска. Но на Божия Промисъл било угодно да го призове към друг род пастирска дейност. Размишлявайки веднъж за предстоящето му служение в Църквата Христова по време уединена разходка из парка на академията, той, върнал се у дома, заспал и в съня си видял себе си като свещеник, служещ в Кронщадския Андреевски събор, в който в действителност никога преди това не е бил. Той приел това за указание свише. Скоро сънят се сбъднал с удивителна точност.
През 1855 г., когато Иоан Сергиев завършил курса на академията със степен кандидат на богословието, му било предложено да встъпи в брак с дъщерята на свещеник от Кронщадския Андреевски събор и да приеме свещенически сан за служение в същия този събор. Спомнил си своя сън, той приел това предложение.
На 12 декември 1855 г. станало неговото посвещение в свещенически сан.. Когато той за пръв път влязъл в Кронщадския Андреевски събор, той се спрял почти в ужас на неговия праг: това бил именно този храм, който дълго преди това му се представял в неговите детски видения. Целият останал живот на о. Иоан и неговата пастирска дейност протекли в Кронщад, затова мнозина забравяли даже неговата фамилия Сергиев и го наричали Кронщадски , а и сам той нерядко така се подписвал.
Бракът на о. Иоан, който се изисквал за иерей, извършващ своето служение в света, бил само фиктивен, нужен му за прикритие на неговите самоотвержени пастирски подвизи: в действителност той живял с жена си, като брат със сестра. "Щастливите семейства, Лиза, и без нас са много. А ние с тебе дай да посветим себе си на служение на Бога", - така казал той на своята жена в първия ден на своя брачен живот, до края на дните си оставайки чист девственик.
Щателно скривайки от хората своето подвижничество, о. Иоан бил голям аскет. В основата на неговия аскетически подвиг лежали непрестанната молитва и постът. Ежедневното извършване на Божествена литургия, което той си вменил като правило, естествено изисквало от него строг пост, както душевен, така и телесен.
При първото си запознанство със своето паство о. Иоан видял, че тук му предстои не по-малко поле за самоотвержена и плодотворна пастирска дейност, отколкото в далечните езически страни. Безверието, иноверието и сектантството, както и пълната религиозна индиферентност, процъфтявали тук. Кронщад бил място за административно изселване от столицата на разни порочни хора. Освен това, там имало много черноработници. Всички те се подслонявали в по-голямата си част, в жалки колиби и землянки, просели и пиянствали. Градските жители претърпели немалко от тези морално пропаднали хора. През нощта не винаги било безопасно да се ходи по улиците, защото имало риск да попаднеш на грабители.
Ето към тези нравствено погиващи хора, презирани от всички, насочил своето внимание, изпълненият с дух на истинска Христова любов пастир. Сред тях той започнал дивния подвиг на своето самоотвержено пастирско служение. Ежедневно започнал да пребивава в бедните им жилища, беседвал, утешавал, грижел се за болните и им помагал материално, раздавайки всичко, което имал. Тези кронщадски босяци, “изметта на обществото”, които о. Иоан със силата на своята състрадателна пастирска любов отново правел хора, възвръщайки им загубения от тях човешки образ, първи "открили" светостта на о. Иоан. И това "откритие" много бързо възприела след това цялата вярваща народна Русия.
"Трябва да обичаш всеки човек и в греха му и в позора му, - говорил о. Иоан. - Не трябва да се смесва човека - този образ Божий - със злото, което е в него"... С такова съзнание той и вървял към хората, възраждайки ги със силата на своята истинска пастирска състрадаваща любов.
Скоро о.Иоан бил удостоен с дивния дар на чудотворство, който го прославил в цяла Русия и даже далече зад пределите и. Не може да се изброят всички чудеса, извършени от о. Иоан. По молитвите на о. Иоан действително се извършвали, и сега, след неговата кончина, продължават да се извършват множество дивни чудеса. Чрез молитва и възлагане на ръце от о. Иоан били изцелявани даже най-тежки болести, пред които медицината била безпомощна. Изцеленията ставали както поединично, така и при голямо стичане на народ, а твърде често и задочно. Достатъчно било да се напише писмо или да се изпрати телеграма до о. Иоан, за да стане чудото на изцелението. О. Иоан изцелявал със силата на своята молитва не само руски православни хора, но и мюсюлмани и евреи, и обърнали се към него чужденци. Този велик дар на чудотворство бил естествена награда за великите подвизи на о. Иоан – за молитвените му трудове, пост и самоотвержени дела на любов към Бога и ближния.
Към тежкия подвиг на служение на хората в последните години от живота на о. Иоан се присъединил мъчителен личен недъг - болест, която той кротко и търпеливо понасял, без никога на никого да се оплаква. Той решително отхвърлил предписанията на знаменити лекари да поддържа своите сили с блажна храна с думите:"Благодаря на Господа моего за изпратените ми страдания за очистване на моята грешна душа. Оживява ме Светото Причастие". И той се причастявал, както и по-рано, всеки ден.
На 10 декември 1908 г, събрал остатъка от своите сили, о. Иоан за последен път сам отслужил Божествена литургия в Кронщадския Андреевски събор. А сутринта на 20 декември 1908 година великият праведник мирно отишъл при Господа, предсказал по-рано деня на своята кончина.
Братя и сестри, сигурно сте забелязали, че в последните години преди най-големите християнски празници се случват разни злощастия. Нека в деня, когато отбелязваме паметта на св. праведни Иоан Кронщадски, да си припомним най- важния негов завет, който е актуален и днес и за нас, и да се изпълним с решимост да го следваме: “Необходимо ни е всеобщо, нравствено очистване, всенародно дълбоко покаяние, промяна на езическите нрави с християнски: да се очистим, да се умием със сълзите на покаяние, да се примирим с Бога – и Той ще се примири с нас!” Амин.