Отмина празника Рождество Христово, приближава празникът Кръщение Господне. В първите векове това бил един празник – Богоявление, когато се възпоменавало и раждането на Спасителя и Неговото излизане на проповед. Но в края на ІV век Рождеството и Кръщението започнали да се отбелязват отделно.
Днес, намирайки се на кръстопътя между двата празника, ние чухме началото на Евангелието от Марка, където се говори за Иоан Кръстител /Мк 1:1-8/, и края на Второто послание до Тимотея, което било написано от апостол Павел малко преди мъченическата му смърт /2 Тим. 4:1-8/.
Каква връзка има между тези две четения? Мисля, тази, че двете ни говорят за вярата в Бога като за път. Вярата – това е път, по който ние вървим към Бога, и път, по който Господ идва при нас. Проповедта на Евангелието започнала с думите на Иоан Кръстител, отправени към народа: „Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му” /Мк 1:3/. А апостол Павел казва: ”Аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи. С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих” /2 Тим. 4:6-7/.
Апостолът използва тук образа на бегача на дълги разстояния, достигнал своята цел. По такъв начин, ние чухме днес и за началото, и за края на пътя, и за този венец, който се дава на всеки, който не се е препънал, не е отстъпил от пътя на духовния живот, но е достигнал своята цел. А целта – това е Сам Господ.
Началото на християнския живот, началото, което ние трябва да полагаме ежедневно, е покаянието. Думите на Иоан Предтеча: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно” /Мт. 3:2/ – са отправени към всеки от нас. Тези думи трябва да се разбират не в този смисъл, че Царството Божие се е приближило хронологически, но в този смисъл, че то винаги е редом с нас, то винаги е готово да дойде и идва към нас. Въпросът е само в това, готови ли сме да влезем в Царството Божие, да го приемем в себе си. Нали зад пределите на Царството Божие ще останат не тези, които Господ ще осъди за техните грешки, но тези, които не са пожелали или не са намерили в себе си сили да преминат този път до края, – до вратите на Царството Божие, които са се спрели по средата на пътя. И ние трябва да помним за това, че, макар да сме вече на пътя, но има опасност, да не го изминем, да отстъпим, да не стигнем до края.
Апостол Павел казва: „Бъди бдителен във всичко, понасяй скърбите, върши делото на благовестителя, изпълнявай твоето служение”. „Делото на благовестителя” – това е дело на евангелиста. Всеки от нас трябва да бъде проповедник, да носи в света Евангелието Христово – не само с думи, но преди всичко с нашия начин на живот и с тази целеустременост, с която да вървим към Бога и да търсим Царството Божие. В това ние трябва да бъдем пример за другите, и в това се заключава нашето служение, за което говори апостол Павел във второто Послание до Тимотея.
Днес, в началото на този път, който ни води от Рождество към Пасха, Църквата ни напомня за това начало, което ние трябва да поставяме ежедневно чрез покаянието, за тази решимост, с която ние трябва да търсим Царството Божие. Църквата ни напомня и за това, че Христос винаги е с нас, че Царството Небесно е близко до нас, и само от нас зависи, ще достигнем ли целта, ще изминем ли този път докрай, ще получим ли този венец, който е приготвен за всеки от нас от Господа Иисуса Христа. Амин.